Сортът "Урал" падна под 37 долара за барел за първи път от 2023 година

Американската енергийна компания "Шеврон" (Chevron) разглежда възможността за придобиване на чуждестранни активи, собственост на санкционираната руска компания "Лукойл". Това съобщи агенция Ройтерс, позовавайки се на пет независими източника, запознати със ситуацията.

Според информацията, американският гигант проучва варианти за закупуване на дялове в региони, където двете компании вече имат съвместни интереси. Основният фокус е насочен към находищата Карачаганак и Тенгиз в Казахстан, където и "Лукойл", и "Шеврон" извършват добив на нефт. Освен това, интерес представлява и нигерийският шелфов проект OML-140, в който "Лукойл" притежава дял, а оператор е американската компания.

Мълчание от "Шеврон"

От централата на "Шеврон" отказаха конкретен коментар по запитването на Ройтерс. В официалния отговор се посочва единствено, че компанията стриктно спазва законите и регулациите, приложими за нейния бизнес.

По-рано агенцията посочи като потенциален купувач и американския инвестиционен фонд "Карлайл" (Carlyle), който се намира в начална фаза на проучване на възможна сделка.

Срив в цената на руския петрол

Междувременно новите американски и британски санкции срещу "Лукойл" и "Роснефт", наложени заради продължаващата руска агресия в Украйна, оказват сериозно влияние върху пазара. Търсенето на руски петрол е спаднало значително, което доведе до рязък срив в цените.

В пристанището Новоросийск петролът от сорта "Урал" поевтиня до 36,61 долара за барел. Според пазарни анализатори, суровината не е достигала толкова ниски стойности от март 2023 година. Данни на независимата ценова агенция Argus Media, цитирани от "Блумбърг" (Bloomberg), потвърждават подобна тенденция и в пристанищата на Балтийско море.

Според "Блумбърг", "Лукойл" остава най-широко представената руска компания на международния пазар, с дялове в рафинерии в Европа и бензиностанции в редица държави, включително САЩ, Румъния и България. Опитите за продажба на активи на швейцарската компания "Гунвор" (Gunvor) бяха блокирани от Вашингтон заради връзките на един от основателите ѝ с Кремъл.