„Светът може да бъде завладян с лира, не с меч” - така, казват, пророкувал митичният певец, живял някога по нашите земи.

Когато Орфей засвирел на своята лира, вятърът утихвал, заслушан в чудодейната музика, птиците спирали в небето, а животните - по горските пътеки, духовете на зверовете се укротявали и те лягали в краката му, пише Таня Иванова в Обекти.

Легендата разказва как Орфей влязъл през Триградското ждрело в подземното царство да дири своята обична съпруга Евридика. Не успял да я спаси и в мъката си спрял да вижда другите жени. Тогава разярените вакханки го разкъсали и хвърлили в реката.

Всяка капка от кръвта му се превърнала в нежно планинско цвете - силивряк, орфеевото цвете. В наше време науката е установила, че то е на над 2 млн. години и може да се възстановява след повече от 30 месеца в хербарий. Заради изключителните му качества е било изследвано от NASA и от руски секретни лаборатории - така пише в старите вестници... И днес чудното орфеево цвете може да се види в Родопите. Както и някои от тогавашните мистерии, сладкодумно описвани от разказвачите на легенди...

Някога орфическите мистерии били част от тайни учения, в които били посветени малцина, най-достойните според тогавашните разбирания (гръцката дума mysterion или по-често в множествено число mysteria означава таен култ). Наречени са на Орфей - митичния певец, който произхождал от тракийската аристокрация и живял в Родопите. Според легендата той бил син на тракийския речен бог Еагър и на музата на поезията Калиопа. С песните си възхвалявал божествената природа и се стремял да научи хората да отдават почит на нейните божества.

Oще като младеж Орфей пътувал до Самотраки, а после отишъл в Египет, където бил посветен от жреците в Мемфис и се обучавал над 20 години в египетските мистерии. След като се завърнал в Тракия, събрал около себе си аристократите и също започнал да посвещава в тайнства.

Орфей свещенодействал в най-древното светилище на траките в Родопите. Предполага се, че това е свещеният храм на Дионис в Перперикон, където са извършени две изключително съдбоносни за човечеството предсказания. Александър Велики разбрал, че ще завоюва Азия и света, а римляните - че ще създадат световна империя. По сведения на римския историк Светоний „бащата на римския император Октавиан Август, който водил войската си из отдалечените части в свещената планина на Дионис, се допитал до оракула и жреците му потвърдили, че синът му ще стане господар на целия свят”.

Подобно знамение получил и самият Александър Велики, когато „принасял жертва на същия този олтар". През 2008 г. археолози обявиха, че са открили въпросното светилище в Перперикон. Находките показват, че там са ходили на поклонение хора от целия Източен и Източносредиземноморски басейн.

Изглежда, Орфей е бил по-скоро жрец, надарен със свръхестествени възможности, но и притежаващ задълбочено познание, а учението му е било своеобразен опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието обаче влязла в противоречие с официалната тракийска царска идеология и е твърде вероятно да е станала причина за гибелта на певеца.

Съвременната наука смята, че героят е вдъхновил цяла философско-религиозна система, получила в наши дни името орфизъм. Приема се, че тя възниква в Тракия в края на второто хилядолетие преди новата ера. По-късно се разпространява в Гърция и средиземноморския свят.
Някои смятат, че първите школи за посвещение в Европа са били именно създадените от Орфей в Родопите. Основна за орфизма е вярата в безсмъртието - в живота отвъд или в прераждането. Тракийските орфици вярвали в безсмъртието телом и духом, за тях смъртта била преминаване в отвъдна реалност.

За гръцките орфици пък безсмъртна била душата, която се прераждала в други тела. Последователите на това учение практикували аскетичен начин на живот, за разлика от тракийците, и също за разлика от тях ползвали свещени текстове (смята се, че досега не е намерена тракийска писменост, което обаче не изключва нейното съществуване). Основно божество, почитано от гръцките орфици, е Вакх (Дионис) в двете му хипостази – Загрей и Сабазий. Тракийският орфизъм пък съчетава почитта към хтоничните (земните) и соларните (свързани със Слънцето) божествени сили, животът е започнал от великата Богиня-майка и възпроизводството на Космоса и обществото се основава на цикли, а не на линейно време.

И нещо особено любопитно: орфиците означавали съставките на Космоса с цифри,

а по-късно - с музикални тонове, така се породили религиозните напявания. За разлика от гръцките орфици, при тракийските музикалните тонове не били толкова симетрични, ритъмът бил „асиметричен” – именно там според някои хипотези е произходът на уникалните неравноделни тактове в нашия фолклор. Същата асиметричност в организирането на сакралното пространство се открива и в царските гробници под могилен насип.

Преди хилядолетия орфическите мистерии се правели само от посветени. (Оттук идват и други хипотези – че Орфей е бил убит заради нежеланието му да посвещава жени в мистериите или че учел мъжете на „мъжка любов”. Има и тълкувания, че Орфей бил намразен от тракийките заради нещастието на съпругата му.) Тайнствата ставали в затворени общества и на скрити места - скали и пещери, недостъпни за погледа на останалите хора, където посветените осъществявали контакт с висшите същества от духовния свят. Те били придружени с хорови песни и мимически игри.

Знатните мъже отивали облечени в бели ленени одежди и без оръжие – без метали по себе си. Кулминацията на мистериите била символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионис от титаните, и символичното зачатие на Богинята-майка, даващо началото на живота. Символичната смърт се осъществявала чрез жертвоприношение на бик, кон или козел, а зачатието – чрез масово съвкупление на мъже и жени, което накарало Херодот да обвинява траките в полова разпуснатост.

Външно мистериите протичали като представления с песни и танци, но всъщност били езотерични посвещения за тесен кръг от хора, чиято цел била да узнаят законите на невидимия свят и да си осигурят безсмъртие. Кандидатите били подлагани на проверка за психическа издръжливост, нравственост и вярност към учението и само успелите били посвещавани в мистериите.

Смята се, че траките, които през 5. в. пр.н.е. се настанили в Пирея и Атина като колонисти занаятчии и търговци, успели да наложат култа към Богинята-майка и на гърците.

За това споменава и философът Платон в “Държавата”.

Той изтъква, че религиозната служба, обредите и празничната процесия в Атина се извършват от траки. Разпространението на различни митове за Орфей обаче дължим именно на древните гърци.

С успешните археологически разкопки у нас през последните години отново се заговори за Орфей и орфическите мистерии. Сега обаче те са туристическа атракция, която, освен че привлича посетители по многобройните тракийски светилища по нашите земи, до голяма степен образова и самите нас, българите, с историята на нашите предци.

От 2003 г. насам в последната събота и неделя на юли край Триградското ждрело се организират празници, наречени „Орфически мистерии” - възстановка на езически обреди от древното ни минало. И това лято имаше. Присъствали разказват, че се изсипал порой и част от програмата останала „на хартия”. Но да си в сърцето на Родопите, където се пее и танцува от сърце, да стъпваш по местата, където са бродили велики хора – това си струва да се почувства независимо от подробностите.

Сегашните „Орфически мистерии” започват с обичая напяване на китки, при който момите пеят и наричат набраните цветя за скорошна сватба или богата реколта. Пие се лековит мурсалски чай, а по залез слънце се хваща „жив” огън - обичай, при който се пали нов, „жив” огън за подновяване на домашните огнища или да пребори болестите по хората и животните.

После чистият планински въздух се изпълва с енергията на нестинарите –

те минават боси по жаравата и нозете им остават непокътнати. Даже разказват, че краката им изтръпвали от студ. Колко вяра трябва да имаш, за да преодолееш страха и тленното? Кукерите пък прогонват с танците си злото в хората и около тях. Всички древни народи са използвали танца за омилостивяване на природата, защото чрез звуците и подскачането лошото изтича в земята, а пространството се пречиства от вибрациите на звука.

После факелно шествие стига до пещерата Дяволското гърло. В нея е най-високият подземен водопад на Балканите, а от грохота на падащата от десетки метри водна маса съвсем ще ви се стори, че сте в ада, в гърлото на дявола. В шествието, за да ви пренесат съвсем в онзи омагьосан свят, компания ви правят конница, кукери, оплаквачи, гайдари и певци. Там може да видите и истинско жертвоприношение – както векове и хилядолетия наред се е правило по нашите земи, с ритуалното белязане на челата с кръв от жертвеното животно. На сутринта може да участвате в обредното посрещане на Слънцето, изпълващо природата с живот.

Всяка година за "Орфическите мистерии" в Триград  пристигат стотици, а понякога и хиляди гости от страната и чужбина. Дори рок легендата Джон Лоутън - солистът на Uriah Heep, е снимал празниците във филм за историята, бита, традициите и културно-историческото наследство на региона.

Твърди се, че Триград е старо тракийско селище, което никога досега не е било преименувано и открай време е известно като място на лечебни билки и древни предания, място, свързващо подземния свят с небесата. Място на хилядолетни мистерии.