Управляващите в България са на път с лека ръка да зачеркнат най-голямото постижение на собствената си власт. Мнозина вече предричат, че ще сурнат държавата по наклонената плоскост подобно на Виденов. Дано не са прави

Коментар на Ясен Бояджиев за Дойче Веле.

"Всеки в България трябва да усети, че държавата в тая пандемия не му говори само за маски и да пази дистанция, а и заедно трябва да преодолеем това чудо гадно. (...) Така че ти няма да се мериш с финансовите министри, които държаха здраво преди тебе, а ще мислиш за всеки един човек, за малките населени места, до всеки човек трябва да стигне."

Краят на една над 20-годишна политика

Такива напътствия даде преди десетина дни министър-председателят на финансовия министър в пряко излъчване по Фейсбук от една кравеферма. Мизансценът в обора край кравите и телетата създаваше силно комично усещане. Когато обаче след това бе публикуван проектобюджетът за догодина, се оказа, че нещата са доста сериозни. Министърът строго се е придържал към напътствията на началника си и щедро е отпуснал двата края на държавните сметки - милиардни дефицити за години напред и (за тяхното покриване) драстично нарастване (със 77%) на държавния дълг.

Така управляващите се канят да сложат край на политиката на финансова дисциплина, спазвана стриктно в продължение на над 20 години. Самите те за десетина години не успяха да завършат нито една реформа в нито един сектор, но поне благоразумно пазеха финансовата стабилност. Но ето, че сега са на път с лека ръка да зачеркнат най-голямото (и комай - единственото) постижение на собственото си управление.

Заради пандемията ли?

Както вече стана дума, внезапно сполетелия ги порив към разточителност обясняват с необходимостта да се ограничи пандемията и да се тушира предизвиканата от нея икономическа криза, защото така правели всички по света. По света обаче правят нещо доста по-различно. Според препоръките на МВФ например, мерките трябва да са таргетирани - тоест, да са насочени към онези, които реално са ударени от икономическия шок, както и да са навременни и временни. Тъй че проблемът не е в самия дефицит - той може да е и по-голям, стига да отговаря на горните критерии. Което не може да се каже за огромната част от предвидените в нашия случай извънредни разходи.

В нашия проектобюджет почти не се забелязват мерки, свързани пряко с пандемията и икономическите последици от нея. (Освен схемата „60/40“, средствата за която обаче са направо миниатюрни на фона на общите харчове.) Да не говорим за някакви реформи, които да стимулират затруднената бизнес активност, инвестициите и създаването на работни места. Тук става дума почти само за раздаване на пари на калпак на групи от хора, чиито доходи и трудова заетост ни най-малко не са пострадали в резултат от пандемията (като по-високи пенсии и заплати в държавната администрация), става дума също така за безсмислени, но скъпоструващи социални разходи (като помощи за отглеждане на всички деца, без оглед на доходите на родителите).

По принцип, в някакъв момент на икономически възход, тези мерки може да са справедливи и необходими, но не им е сега времето. Те нямат нищо общо с борбата срещу икономическите ефекти от пандемията, поради което бюджетът не е нито антикризисен, нито „антипандемичен“, какъвто се опитват да ни го представят.

Защо го правят?

Какъв е тогава? По този въпрос има две мнения. Според едното, принципът гласи „след нас и потоп“. Тоест, целта е да се минира предварително следващото управление. Аз клоня по-скоро към другото мнение: въобще нямат намерение да сдават властта и действат чисто предизборно - купуват си гласове.

Което и да е вярно обаче, поведението им е политически безотговорно. По този повод пък се правят две сравнения. Първото е със Станишев и „Тройната коалиция“ и завещания от тях на днешния премиер и тогавашното му първо правителство финансов капан. Аз клоня по-скоро към второто сравнение, колкото и времената да са се променили: сурват държавата по наклонената плоскост подобно на Виденов и неговото прославило се с компетентността си правителство. Дано да не съм прав. Иначе наистина „всеки в България ще го усети“.