Християните трябва да запретнат ръкави и да търсят знаците на времето

Надеждата не е просто пасивен оптимизъм, а активно участие в Божия план и историята на спасението. Това заяви папа Лъв XIV пред 30 000 поклонници, събрали се на площад "Свети Петър" за днешната юбилейна аудиенция. В своето катехизисно насърчение, посветено на Адвента, главата на Римокатолическата църква подчерта, че мотото на Юбилея – "Поклонници на надеждата", трябва да бъде програма за цял живот, а не временен лозунг.

"Да се ​​надяваме, означава да участваме", заяви папа Лъв XIV, цитиран от Vatican News. Той припомни, че християните са призвани да разпознават присъствието на Бог в ежедневието и да подготвят сърцата си за Неговото завръщане не чрез бездействие, а чрез конкретни дела.

Активна, а не пасивна надежда

Светият отец отбеляза, че очакването на Спасителя не може да бъде пасивен процес. Според него Раждането на Исус разкрива Бог, който увлича и привлича хората към себе си, превръщайки ги в активни участници в Неговата мечта за спасение на света.

"Никой не спасява света сам; заедно е по-добре", подчерта папата, обръщайки внимание на важността на общностното действие и споделената отговорност на Църквата. Той призова вярващите да търсят "знаците на Бога" в тъканта на ежедневието, като влагат ум и сърце и "запретнат ръкави" за работа.

Примерът на Алберто Марвели

Като конкретен модел за "дейна надежда" папа Лъв XIV посочи живота на младия италианец Алберто Марвели. По време на Втората световна война Марвели се посвещава на помощ за ранените, болните и бежанците, въпреки че категорично осъжда самия конфликт. По-късно той се включва активно в политическия и обществен живот, работейки за възстановяването на обществото.

Марвели загива трагично едва на 28-годишна възраст, но животът му остава свидетелство, че служенето на доброто носи радост дори в най-тежките моменти. "Това е участие", обобщи папата, визирайки саможертвата в името на общото благо.

Призив за самоанализ

В края на аудиенцията папата отправи директен въпрос към съвестта на присъстващите, призовавайки ги да се замислят дали използват талантите си в служба на другите или прекарват времето си в оплакване.

"Усмивката е сигурен знак за благодат вътре в нас", заяви Светият отец. Той бе категоричен, че именно чрез участието човек още сега се приобщава към пълнотата на Божието царство.