Експертът обясни, че буквално е строено на брега на реката

Опустошителните наводнения в басейна на река Янтра не са изненада за учените, съобщават от bTV Новините. Според проф. Стелиян Димитров, директор на Националния център за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет, рискът за тези територии е бил известен и картографиран още преди повече от десетилетие. Въпреки наличието на точни модели за заплахата, липсата на адекватни превантивни мерки и масовото застрояване на заливните тераси са превърнали обилните валежи в същинско бедствие.

Екстремни количества дъжд

Специалистът е категоричен, че рекордните валежи са основният отключващ фактор за възникналата криза. Той посочи, че в определени райони са измерени критични стойности.

"Видяхме, че там има измерени количества на Черни връх - 140 литра, Килифарево - 125 литра, а на много места 80-90 литра. Това е страшно много вода", заяви експертът, допълвайки, че за предстоящите валежи се е знаело сравнително отдавна.

Урбанизация на речните коридори

Причините за мащаба на разрушенията са комплексни и пряко зависят от географските условия в засегнатите региони. Проф. Димитров обърна специално внимание на спецификата на релефа в Северна България.

"Водосборът на Янтра практически представлява един заключен речен коридор в един много тесен пролом с много меандри, с много стеснения, което допълнително създава условия", обясни той.

Освен природните фактори, човешката намеса е изиграла фатална роля. "Тези тераси, както се случва нормално в природата, са взети от урбанизирани територии, буквално е строено на брега на реката", подчерта директорът на НЦГИТ.

Игнорираните анализи на риска

Днешните бедствия се случват в територии, които отдавна са класифицирани като зони със значителен потенциален риск. Проф. Димитров припомни, че лично е участвал в разработването на първите карти на заплахата от наводнения в България.

"Още тогава сме представили модела, на базата на който се случват днешните бедствия. Нещата са се знаели още преди 10–12 години. Знаеше се как ще протече тази ситуация", посочи експертът.

Според него големият проблем у нас не е липсата на научни данни, а неспособността на институциите да ги приложат на практика. "Не е просто да имаме данните, а трябва тези данни правилно да ги интерпретираме и да ги използваме във всички дейности, свързани с планирането и управлението на територията", заключи професорът.