Докладът отчита сериозен риск за природата и човешкото здраве у нас

Пет български области остават напълно без съоръжения за третиране на опасни отпадъци, което създава директен риск за здравето на населението и околната среда. Това става ясно от нов одитен доклад на Сметната палата за периода 2021-2024 година. Регионите без изградени инсталации за обезвреждане на опасен боклук от домакинства, болници и производства са Благоевград, Видин, Габрово, Сливен и Смолян.

Втори в Европа по опасен боклук

Данните от доклада очертават изключително тревожна картина за управлението на отпадъците у нас. Според статистиката на Евростат, България се нарежда на второ място в целия Европейски съюз по образуване на опасни отпадъци, като пред нас е единствено Финландия.

У нас се генерират средно по 2 246 килограма на човек годишно, докато средното ниво за Европа е едва 266 килограма. Общите количества в национален мащаб бележат ръст, като голяма част от тях идват от добивната промишленост. Същевременно националният план за управление до 2028 година изобщо не акцентира върху индустрията като най-голям замърсител.

"Постигнатите резултати при управлението на опасни отпадъци са минимални и не дават увереност, че се ограничава негативното въздействие върху природата и здравето на хората", категорични са от Сметната палата.

Незаконни сметища и липсващи площадки

Проверката на държавните одитори показва тотална липса на организация на местно ниво. Цели 42% от констатираните нарушения са свързани със съществуването на незаконни сметища и липсата на мерки за тяхното изчистване.

Оказва се, че 29% от кметовете на градове с над 10 000 жители не са осигурили задължителните площадки за безвъзмездно предаване на опасни отпадъци от домакинствата. Такива липсват на територията на осем областни центъра – Велико Търново, Габрово, Ловеч, Силистра, Смолян, Сливен, Стара Загора и Ямбол. Общините Криводол и Чепеларе дори нямат приети програми за управление на отпадъците.

Наказателни процедури срещу страната

Лошото управление на сектора води и до сериозни санкции от Брюксел. За одитирания период Европейската комисия е завела общо 9 наказателни процедури срещу България заради системни проблеми с прилагането на европейските директиви. Сред основните критики към страната ни са неприлагането на базовия принцип "замърсителят плаща" и депонирането на непреработени по подходящ начин материали.

Одитният доклад е изпратен до Европейската комисия, а на министъра на околната среда и водите са дадени 7 задължителни препоръки, които трябва да бъдат изпълнени до 1 март 2027 година.