Смърт на Витоша: Институциите се крият зад кадастъра след фаталния инцидент
- Редактор: Станимир Николов
- Коментари: 0

Директорът на парка не знае кой носи отговорност за убитата от дърво жена
"Нелеп инцидент". Така директорът на Природен парк "Витоша" инж. Севдалина Димитрова определи трагедията, при която паднало дърво уби жена в движещ се автомобил по-рано днес. Докато близките на жертвата скърбят, институционалната машина вече задейства познатия механизъм за размиване на отговорността – спор за граници, статут на имоти и "вътрешно изгниване".
Кадастрален лабиринт вместо поемане на вина
В първите часове след смъртта, вместо ясен отговор кой отговаря за безопасността на пътя, обществото получи урок по бюрокрация. "Не мога да кажа чия е отговорността, защото не мога да кажа какъв е имотът", заяви инж. Димитрова, цитирана от БТА.
Според директора, теренът е "частен по кадастър", но е и за "обществено ползване", и може би попада в "урбанизирана територия". Тази терминологична мъгла служи за удобен щит – ако имотът е ничий или на всички, значи никой конкретно не е виновен. Димитрова допусна, че отговорността може да бъде насочена към Столична община, въпреки че инцидентът става на територията на парка, който тя ръководи.
Комисията е минала, дървото е останало
Особено тревожен е фактът, че само преди два месеца – на 20 октомври – специализирана комисия с представители на Столична община, Регионалната дирекция по горите и ПП "Витоша" е обходила района. Тогава дървото убиец не е било маркирало като опасно.
Оправданието? Изгниването било "вътрешно" и нямало "външни признаци". Това повдига въпроса за ефективността на тези проверки – извършват ли се те с необходимата апаратура за диагностика на дървесината, или са просто визуална разходка за попълване на документи? Дървото се е намирало на 6-7 метра от пътя – зона, която би трябвало да е под засилен мониторинг заради трафика.
"Собствен риск" на пътя?
В опит да защити институцията, инж. Димитрова направи и спорното изявление, че "престоят в горска територия е на собствен риск". Това твърдение е валидно за диви туристически пътеки, но звучи цинично, когато става въпрос за автомобилен път с обществено значение. Гражданите, преминаващи с автомобилите си по пътната мрежа, плащат данъци и винетки с презумпцията, че инфраструктурата се поддържа безопасна, а не че участват в руска рулетка с природата.
Според директора, силните ветрове и метеорологичните условия са основната причина за падането. Това е класическата дефиниция на "форс мажор", която често спасява администрацията от плащане на обезщетения.
Тепърва ще се назначават нови комисии и ще се правят нови проверки. За загиналата жена обаче, административните спорове между Общината и Парка са без значение. Цената на "споделената отговорност" днес беше платена с човешки живот.





















