От КНСБ призоваха за много по-широка подкрепа за бизнеса

Служебният премиер Андрей Гюров се оказа в центъра на безпрецедентна институционална и икономическа буря. Часове след като генералният адвокат на Съда на Европейския съюз (СЕС) Николас Емилиу публикува заключение, което на практика валидира миналогодишното му отстраняване от Българската народна банка, министър-председателят седна на масата за преговори със синдикатите, за да търси изход от галопиращата инфлация и спекулата при храните.

Ударът от Люксембург и политическият трус

Становището на генералния адвокат в Люксембург идва в най-критичния момент за държавата. Според Николас Емилиу българският Закон за БНБ не противоречи на европейското право по отношение на изискванията към членовете на националните банки и основанията за тяхното предсрочно освобождаване. Този извод е пряко свързан с казуса от 2024 година, когато Антикорупционната комисия установи несъвместимост при Андрей Гюров, а Управителният съвет на БНБ го отстрани от поста подуправител.

Въпреки че заключението на генералния адвокат не обвързва окончателно европейските съдии, то почти винаги задава посоката на финалното решение. Това създава огромен юридически и политически парадокс – Андрей Гюров бе избран за служебен премиер през февруари 2026 година от президента Илияна Йотова именно защото фигурираше в т.нар. "домова книга" като подуправител на централната банка, чието уволнение бе временно спряно от българския съд до произнасянето на Европа.

Реакциите не закъсняха. Лидерът на "ДПС-Ново начало" използва новината от Люксембург за фронтална атака.

Делян Пеевски: "За страната ни това означава само едно - че президентът Илияна Йотова, която не се вслуша в предупрежденията, че Андрей Гюров не може да заеме поста служебен министър-председател, носи цялата отговорност за този незаконен избор."

Синдикатите искат фонд за кризи и таван на надценките

Докато легитимността му е подложена на политически обстрел, служебният кабинет проведе ключова среща с КТ „Подкрепа“ и КНСБ в Министерския съвет. Основна тема бе създаването на специален щаб за овладяване на кризата, в който да влязат представители на Националната агенция за приходите (НАП), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП).

От КНСБ настояха за спешни действия срещу драстичното разминаване между цените на едро и дребно, което удря директно по джоба на потребителите. Главният икономист на конфедерацията очерта мрачна картина пред медиите.

Любослав Костов: "Мерки, които да гарантират, че хората няма да загубят покупателна способност – това се случва в момента. Предложихме различни решения, например да се субсидира публичният транспорт, така че да не се вдига цената на услугата. Да има таван на надценките, тъй като е видно, че при храните разликата от едро до дребно достига до 90 процента, по начин, който да не засяга българския производител. Да се подпомага и бизнесът заради високите цени на електроенергията."

Данните на експертите сочат, че при някои основни продукти като картофите, надценката по веригата достига абсурдните 115 процента.

Безвремието на удължените бюджети

От своя страна КТ „Подкрепа“ стъпиха на тезата, че държавата не може повече да разчита на реактивни мерки при всяко сътресение. Вицепрезидентът на синдиката представи концепцията за нов финансов буфер.

Йоанис Партениотис: "Това, което смятат да направят, е да бъде създаден щаб, в който да бъдат включени представители на трите основни контролни институции в страната – КЗК, НАП и КЗП. Предложихме на правителството да бъде създаден специален фонд или друг инструмент, наречен „Кризи“, който да отговаря на последователните кризи през последните 15 години. Финансирането може да стане от фискалния резерв."

Двата големи синдиката се обединиха около призива правителството, въпреки своя служебен мандат и политическите турбуленции около премиера, да започне незабавна работа по изработването на редовен бюджет за 2026 година. Според тях държавата няма време и не може да бъде оставена в ситуация на перманентна удължена бюджетна рамка, докато бизнесът и домакинствата поемат ударите на кризата.