Симеон Дянков: Трябват умни министри, а не такива, които се снишават, докато мине бурята

2
Бившият министър на финансите писа "двойки" на Сачева и Аврамова
Бившият министър на финансите писа "двойки" на Сачева и Аврамова Снимка: БГНЕС

"Най-голямата икономическа криза в света. По-голяма от Голямата депресия."

Думите са на министър-председателя Бойко Борисов и сравнително точно описват времето, в което живеем. И въпреки, че премиерът очевидно разбира тежката икономическа ситуация в страната, изглежда, че мерките на собственото му правителство в подкрепа на бизнеса и хората са твърде хаотични, недостатъчни, бавни и не особено обмислени. Въпреки хвалбите за отделени милиарди, много малко от тях наистина достигат до хората. Затова потърсихме мнението на експерта - човека, който е бил в активната политика и в частния сектор. Опитахме да разберем - къде се къса нишката между добрите желания и адекватните изпълнения, пишат колегите от Клуб Z.

Представяме ви интервю със Симеон Дянков - бивш вицепремиер и министър на финансите, говори за програмите, политиките и за това какво значи да разбираш икономиката.

Господин Дянков, правим това интервю в средата на една странна година и в разгара на може би една от най-тежките икономически кризи. Като вицепремиер и министър финансите вие управлявахте финансовата криза в България през 2009 г. Каква е разликата между двете - финансовата тогава и икономическата сега?

-

Основната разлика е че тогава кризата беше основно в Европа, сега е едновременно навсякъде по света. Втората разлика е, че сега има повече неизвестни относно продължителността й. Първо смятахме че ще дойде на вълни. Виждаме обаче, че е за постоянно с нас, докато не намерим ваксина.

Българското правителство сега твърди, че е отделило над 10% от БВП за своите социално-икономически мерки. Ако обаче погледнем движението на бюджета към средата на годината - изглежда, че парите са отделени, но не се харчат. Къде се къса нишката между доброто желание за помощ и истинската такава?

Реално е използван под един процент от БВП досега. Схемата 60/40 тръгна бавно и обхваща малък брой фирми. Регионални политики няма. Секторни политики извън туризма също няма. Обществените поръчки вървят, все едно че няма криза. Пиша двойки на социалната и регионалната министърки. Икономическият министър тепърва ще влиза в крачка. Само новата министърка на туризма шета напред-назад и се старае нещо да постигне.

Така не става.

Вие сте критик на социалната политика през кризата в България. Без да коментираме личността на министър Сачева - какво трябваше да направи официална София, за да се погрижи за най-слабите членове на обществото, така че не само да запази икономическата им активност, а и да я повиши след кризата? Могат ли т.нар. "хеликоптерни пари" да бъдат решение?

Социалното министерство трябва да работи със Статистиката по анализ в кои сектори спадът е най-голям месец по месец. На тази база да се направи прогноза къде предстои най-трудното. След това да се види предприятие по предприятие какви са поръчките, кои работни места за застрашени. Социалната помощ да е конкретна, не за всички едно, след като са вече в тежко положение. Да прочетат третата програма на италианското правителство - току-що излезе. Фокусира се там, където опасността от загуба на работни места е най-вероятна.

Експертите, включително и вие, говорят за регионални и секторни политики? Какво означава това? Как си го представяте?

Означава, че вече трябва определен фокус. Кризата ще е дълга и ако се дават пари на калпак, няма да стигнат. Дава се там, където работните места са най-застрашени. И в регионите, където няколко предприятия движат цял град. Те ако са зле, градът е зле. Или селото.

Това не е сложна задача - трябва да се познава икономиката и да се борави с данни. А не като фелдфебел да се повтаря това, което е казал генералът.

В туризма и селското стопанство тези политики са ясни и започват да се правят. Повече анализ е необходим в промишлеността и сектор "Услуги".

В Троян има редица предприятия в мебелната индустрия. Хората купуват по-малко мебели, защото не са сигурни за доходите си. Тази несигурност ще е по-изразена през есента - традиционния сезон за купуване на мебели. Като резултат търсенето ще е малко. Ако не се подпомогне на тези конкретни предприятия, отсега целият град Троян ще изпита трудности.

Основният отрасъл във Враца е преработващата промишленост. Тази продукция се ползва после в строителството (едната част) и в заведенията за хранене (другата част). И двата сектора ще изпитат трудности есента и зимата - първият заради несигурността на хората и инвеститорите, вторият заради мерките срещу вируса. И за врачанските предприятия ще е нужно подпомагане.

В какво да се изрази това подпомагане? Например в тези градове мярката 60/40 да стане за 6 месеца 90/10, както е във Франция.

Ако погледнем към бизнеса - какво се случва? Изглежда мерките на властта са хаотични, бавни и недостатъчни. Как се помага на малкия и среден бизнес в една сравнително бедна страна в условията на такава криза?

Мерките са бавни, помага се на тези, които се оплакват - няма анализ. А няма анализ, защото няма кой да го направи. Министрите тичат след вятъра. Само новата министърка на туризма прави добро впечатление. Другите са в почивка.

Господин Дянков, нов таван на дълга от 10 млрд. лв. гласуваха депутатите. Засега правителството не бърза да го тегли, но ще ни трябва ли все пак до края на годината?

Не е било необходимо да се приема таван от 10 милиарда. Това е по-скоро политически ход. Ще се сложат още разходи тази година, но аз бих пренасочил от големите обществени поръчки. Темата с дълга е актуална за следващата година, при приети секторни или регионални политики за създаване или запазване на работни места. Такива извън туризма и селското стопанство засега няма.

Европейските лидери сключиха споразумение за историческа сделка. 29 млрд. евро ще са достъпни за София, ако тя успее да ги защити. Можем ли да променим изцяло модела на действие на българската икономика с тези средства или ще повторим отново същото - евросредствата като стълба за едно „изродено“ предприемачество?

Сделката почти се сключи, само че европейският парламент я отхвърли. Септември пак ще се преговаря. Тук излиза друг проблем - кой в правителството може да преговаря на чужди езици. Дано румънците и хърватите са активни, иначе ще имаме проблем.

Ако сделката бъде приета, то това вероятно ще се отрази в искане за някакъв вид федерализирана данъчна система в ЕС. Има ли опасност за т.нар. плосък данък в България и въобще - има ли нужда от промяна българската данъчна система?

До промяна на данъчната система няма да се стигне - няма разбирателство между големите страни. А и това правителство реално почна да руши системата с намаляване на ДДС за бира например. От това печелят пет завода за бира, както и чуждите производители. Да им се чудиш на акъла...

Освен с кризата тази година е важна и с друго - България вече е член на ERM II. Какво ще се промени? В контекста на всички критики към самата зона - от нейното структуриране, през работата на ЕЦБ в последните години и банковия съюз?

Един успех за това правителство. Добра крачка напред, сега трябва да изпълняваме критериите в рамките на 2-3 години. Ако рязко падне икономическият растеж обаче, чакането става 5-6 години.

Влизането в банковия съюз е от помощ веднага. Ако бяхме влезли през 2012, както можехме, КТБ нямаше да се случи. Борисов, изглежда, се учи от някои свои грешки.

Като говорим за Европа - новият икономически министър Лъчезар Борисов обясни, че очаква нови инвестиции от 1 млрд. лв. до края на годината? Възможно ли е това във време, в което инвеститорите са предпазливи, а у нас се шири икономическа и политическа нестабилност?

Чужди инвестиции няма да дойдат, нито пък много българи ще посмеят да инвестират сега. Има голяма несигурност, дори и преди да се смята политическата несигурност.

Надеждата е в по-смисленото използване на парите за обществени поръчки. Те могат да запазят някакво ниво на инвестиции. За това обаче трябват умни министри. И такива, които не се снишават, докато мине бурята.

Един различен въпрос - за Българска банка за развитие. Като се опитаме да стоим настрана от политическите скандали около нея, има ли нужда страната от такава структура? Тя е интегрална част от мерките на властта в кризата, но до момента като че не впечатлява?

Не, по-добре да се затвори. Всяка една социална или икономическа програма за помощ на работещите може да мине или през данъчната администрация, или през социалните служби, или през търговските банки.

Вашата прогноза - V-образно възстановяване или по-плавно? За България, а и за света?

Две-три години постепенен растеж. Някои сектори няма да стигнат предишното си ниво. Други ще са по-активни. Затова трябват анализи на кого да се помага. А не както сега - на който вика най-много.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Компютърната игра TETRIS ни научи, че трябва да го пъхнеш там, където можеш, а не където искаш!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари