Мерките у нас следват примера на Великобритания

В България започнаха сериозни дискусии за въвеждането на пълна забрана за ползване на социални мрежи от деца под 16 години, съобщават от NOVA. Дебатът в страната се засилва непосредствено след налагането на сходни радикални рестрикции във Великобритания. Родни учители, директори и утвърдени психолози алармират, че платформите влияят пагубно върху концентрацията, психичното здраве и учебните резултати на учениците, което налага спешна държавна намеса.

Липса на концентрация в класните стаи

Общественият и професионален дебат у нас се засилва на фона на тревожни наблюдения от страна на образователната гилдия. Учители и директори от цялата страна споделят общото мнение, че свободното и неконтролирано ползване на онлайн платформи влияе негативно върху когнитивните способности на подрастващите. Директната последица от това е отчетливият спад в оценките и невъзможността за трайно усвояване на учебния материал по време на учебния процес.

Председателят на Сдружението на директорите в средното образование Асен Александров очертава мащаба на кризата, сравнявайки настоящата ситуация с тази отпреди петнадесет години. Според него разликата в поведението, капацитета и уменията на децата е драстична и изисква незабавни регулаторни мерки от страна на компетентните органи.

„То е очебийно. Това е голямата промяна между децата сега и децата преди 15 години. Тези сега повече от 5 минути не могат да се съсредоточат – в някакъв текст, в някаква работа“, алармира Асен Александров.

Като работещо техническо решение той предлага въвеждането на специални дигитални портфейли за идентификация в мрежата. Чрез индивидуален номер системата ще може да засича реалната възраст на потребителите и да служи като надеждна преграда пред децата, макар да признава, че всяка дигитална бариера теоретично би могла да бъде заобиколена.

Капанът на бързия допамин

Извън чистия образователен аспект, проблемът има дълбоки психологически и невробиологични корени, сочат анализите на експертите. Специалистите по детска психология предупреждават, че съвременните социални мрежи са софтуерно проектирани така, че да експлоатират уязвимостта на развиващия се детски мозък. Постоянният поток от кратки видеа, известия и визуални стимули осигурява лесен и бърз достъп до големи количества допамин – хормонът на удоволствието, без подрастващите да притежават все още развито рационално мислене за самоконтрол.

Психологът Александра Петрова обяснява, че емоционалният свят на децата надделява над разума, което води до замяна на активното любопитство с изцяло пасивно възприятие на заобикалящата ги реалност. Технологичната среда изгражда навици за получаване на бързи резултати без абсолютно никакво интелектуално или волево усилие.

„Ти просто искаш нещата да идват лесно, да не ги мислиш. Така или иначе, те са пред теб – на един клик или два клика разстояние. Тук много деца са ми казвали – ми какво, ние така или иначе си знаем, че сме брейнрот. И го казват с усмивка и гордост“, коментира Александра Петрова, описвайки актуалния жаргон, с който подрастващите сами определят състоянието си на дигитален интелектуален застой.

Трудностите пред реалния родителски контрол

Докато държавните институции и експертите тепърва обсъждат законови ограничения, много български семейства се опитват да се справят с проблема сами, но се сблъскват със сериозен социален натиск. Родителите, които избират да изолират изцяло децата си от смарт устройствата и социалните мрежи, често ги поставят неволно в позиция на аутсайдери сред техните връстници в училище, тъй като ежедневието в двора и класната стая е доминирано от дигитални теми и игри на екраните.

Пример за това е майката Наталия, чиито две деца нямат лични телефони и достъп до виртуалното пространство. Тя споделя, че макар да се опитва да възпитава децата си в самоконтрол, реалността в училищната среда е изолираща за тях. Нейният син открито признава за трудностите, пред които се изправя всеки ден, когато съучениците му прекарват междучасията, вглъбени в дисплеите.

„Другите седят и си играят на телефоните, а аз нищо не правя“, описва ситуацията момчето.

Именно заради тези социални деформации в момента в България се проучва реалната възможност за налагане на официална държавна забрана за ползване на социални платформи от лица под 16 години, което да уеднакви правилата за всички и да защити подрастващите от дигиталните опасности.