Докато Макрон предлага забрана за деца под 15 години, българските родители търсят баланс между контрол и свобода

Въпросът за ограничаването на достъпа до социални мрежи за деца под определена възраст разделя не само Европа, но и българските семейства. Докато Австралия вече въведе забрана за деца под 16 години, а френският президент Еманюел Макрон настоява за европейска регулация под 15 години, родителите у нас търсят собствените си решения в дигиталната ера.

Инициативата на Макрон идва след трагичен инцидент в училище в Източна Франция, където 14-годишен ученик уби помощник-учител с нож през юни. Френският президент обвини социалните мрежи в създаване на токсична среда и обеща, че Франция ще действа самостоятелно, ако Европейският съюз се забави с общото решение.

Български гледни точки разкриват сложността на проблема

Преслав Луканов, 16-годишен състезател по картинг, представлява поколението, което не може да си представи живот без социални мрежи. "В Тик Ток гледам клипчета, които ме мотивират в спорта. В Инстаграм общувам с приятели, пращаме си забавни клипчета, разбираме се да излизаме и споделяме моменти от живота ни", обяснява той.

От друга страна, майката Димитрина, отглеждаща две момчета-тийнейджъри, избира по-предпазливия подход. Тя им е разрешила телефони още от първи клас, но не и профили в социални мрежи. "Обяснявам им, че животът продължава и без Инстаграм. Да може и да загубят контакт с някое дете, треньорът да е писал в Инстаграм. Но в крайна сметка имат Вайбър", споделя опитната майка.

Психологически механизми зад дигиталната зависимост

Психологът Теодора Ангелова разкрива механизмите, които превръщат социалните мрежи в проблем за младите хора. "Това, че нещо ни е под ръка нон стоп и то атакува постоянно нашия мозък с допамин - лайк, клип, сърце и това създава една зависимост", обяснява специалистът.

Ангелова поставя под въпрос образователните приоритети в съвременното общество. "Аз от косинус нищо не си спомням, но си мисля колко би било ценно да имаме уроци по емпатия, тимбилдинг активности", отбелязва тя, призовавайки за преосмисляне на начина, по който подготвяме децата за бъдещето.

Глобалната вълна от ограничения набира скорост

Австралийската забрана, която влиза в сила през декември 2025 година, е една от най-строгите в света. Законът принуждава платформи като Facebook, Instagram, TikTok и X да предприемат реални стъпки за ограничаване на достъпа на деца под 16 години. За неспазване грозят глоби до 33 милиона щатски долара.

Френското предложение за 15-годишна граница се основава на препоръки от комисия от медицински, психологически и правни експерти. Макрон е категоричен, че "платформите имат възможността да проверяват възрастта" и призовава за незабавни действия.

Европейският съюз остава разединен

Въпреки нарастващото налягане от отделни държави, Европейският съюз все още няма единна позиция по въпроса. Докато някои страни подкрепят по-строги мерки, други се опасяват от нарушаване на правата на децата на себеизразяване и достъп до информация.

Дебатът показва основното предизвикателство пред съвременните общества - как да защитят децата от потенциалните рискове на дигиталния свят, без да ги лишават от възможностите, които той предлага за образование, творчество и социални връзки.