Схемата с френската безработица се стопи за година
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0

Получателите на високи обезщетения след работа в чужбина намаляха двойно, а сумите паднаха с 35%
Промените в Кодекса за социално осигуряване от миналата година успешно ограничиха злоупотребите с така наречената "френска безработица". Броят на българите, получаващи обезщетения от НОИ по европейски регламенти със стаж в чужбина, е намалял драстично, а средните суми са значително по-ниски. Това показват официалните данни на Националния осигурителен институт за март 2025 г., пише вестник СЕГА.
През март 2025 г. само 2688 български граждани са получавали обезщетения за безработица по европейски регламенти, докато през март 2024 г. техният брой е бил почти двойно по-голям – 5197 души. Средното месечно обезщетение също е намаляло сериозно – от 1766,53 лв. миналата година до 1167,35 лв. сега, което представлява спад от около 35%.
Особено голямо намаление се наблюдава в областите, които преди законовите промени се отличаваха с рекордно високи обезщетения. В Сливен 77 души сега получават средно по 1159,88 лв., докато миналата година 98 души са получавали средно по 1918,65 лв. В Благоевград, който беше един от шампионите по "френска безработица", средният размер на обезщетенията е спаднал още по-драстично – от 1876,01 лв. на 942,56 лв.
С това обезщетенията по европейските регламенти се доближиха до средното обезщетение за безработица за всички български граждани, което за март 2025 г. е 754,61 лв. Преди промените разликата между двата вида обезщетения беше значително по-голяма.
До август 2024 г. схемата позволяваше с минимален трудов стаж от два-три дни във Франция или друга европейска страна да се получават месечни обезщетения от над 2000 лв. Това беше възможно благодарение на европейския регламент, според който при краткотрайна заетост в различни страни от ЕС за изчисляване на обезщетението се вземаше предвид само доходът от последната работа на трудов договор.
За сравнение, при българите с трудов стаж само в България обезщетението се изчисляваше на база среднодневния осигурителен доход за последните 24 месеца. С промените в законодателството от 13 август 2024 г. двете групи бяха приравнени – сега при изчисляването на обезщетенията за всички се вземат предвид доходите за последните 24 месеца, независимо дали са упражнявали дейност в България или в друга държава от ЕС.






















