Северна България остава сред най-засегнатите от инвазивния плевел райони

Традиционният календар на есенните алергии вече не е актуален, тъй като цъфтежът на амброзията подранява със седмици, предупреждават алерголози. Специалистите отчитат удължаване на алергичния сезон и съветват пациентите – включително тези в силно засегнатите райони по поречието на река Дунав – да започнат превантивно лечение още преди появата на обичайните оплаквания.

Разместване в календара на цъфтежа

Десетилетия наред сезонът на амброзията следваше ясен ритъм – първи симптоми в края на лятото, пик през септември и затихване след първите есенни слани. Тази схема обаче вече не е надежден ориентир. Алерголозите констатират, че сезонът се удължава в двата си края, а пациентите търсят помощ все по-рано.

„Класически казвахме на хората: септември, връщане на училище, тогава удря амброзията. Но вече рутинно я виждаме в средата на август“, обяснява д-р Едуин Ким, ръководител на детската алергология в Медицинския факултет на Университета на Северна Каролина.

Метеорологичните условия допълнително усложняват картината, тъй като те влияят пряко върху освобождаването на полените и задържането им във въздуха. Промяната поставя лекарите в ситуация, в която трябва да разчитат на локални поленови прогнози, а не на календара, за да определят кога пациентите да започнат приема на медикаменти.

Плесенни спори и скрити опасности

Освен амброзията, сериозен проблем през есента се оказват и външните плесени. Спорите на различни видове гъбички се задържат дълго в околната среда и натоварват дихателните пътища. За разлика от полените, които изчезват след рязко застудяване, плесенните спори остават активни дори късно през есента.

Специалистите посочват, че симптомите най-често се отключват при работа в двора – събиране на шума, боравене с компост или разходки във влажни гористи участъци. В такива случаи лекарите препоръчват използването на добре прилепнала предпазна маска, особено от хора с астма, тъй като външните плесени дразнят силно долните дихателни пътища.

Същевременно лекарите предупреждават да не се приписва всяко неразположение на алергиите. „Алергиите не причиняват температура“, категоричен е д-р Ким, уточнявайки, че наличието на треска насочва към вирусна или бактериална инфекция.

Ситуацията в България и възможности за превенция

Проблемът с амброзията е особено актуален за България. Растението е широко разпространен инвазивен плевел, чиято концентрация е изключително висока в Северна България и в районите около река Дунав. Затова българските пациенти с доказана сезонна алергия трябва да прилагат същия проактивен подход.

Специалистите са категорични, че лечението трябва да започне преди ескалацията на симптомите. Логиката е проста – когато терапията стартира навреме, възпалението се овладява в зародиш. При леки оплаквания се използват стандартни антихистамини и назални спрейове, но ако те не дават резултат, е задължителна консултация с алерголог.

Като дългосрочно решение експертите посочват алергенната имунотерапия. „Причината да насърчаваме имунотерапията, е идеята, че се опитваме алергията да изчезне, не просто да я лекуваме за този сезон, а да има дългосрочна полза“, обобщава д-р Ким.