Българите без работа масово спират да търсят препитание

Според нови данни на Евростат, България се сблъсква със сериозна структурна слабост на пазара на труда, тъй като над 30 процента от безработните през 2024 година са преминали към пълна неактивност през 2025 година. Вместо да започнат работа, огромна част от българите без препитание просто спират да търсят такава, отпадайки напълно от статистиката на работната сила.

Европейската картина срещу българската реалност

Пазарът на труда в България показва специфична особеност, която общото равнище на безработицата трудно може да улови. Докато в Европейския съюз все по-голяма част от безработните успяват да намерят реализация, у нас значителен дял напускат самия пазар на труда. От всички безработни в ЕС през 2024 година, 36,3 процента са преминали към заетост през 2025 година, 37,4 процента са останали безработни, а 26,3 процента са напуснали работната сила.

България се откроява силно в негативна посока. Страната ни е сред трите държави в съюза с най-висок дял на преход към неактивност, редом с Италия и Словения. Това представлява съществено отклонение от европейската тенденция, при която изходът от кризата с работните места най-често е свързан с намиране на нова позиция.

Контраст с водещите икономики

Разликите с водещите европейски пазари са показателни за дълбочината на проблема. В държави като Дания и Нидерландия най-малко половината от хората без препитание през 2024 година са успели да си намерят работа през 2025 година. На другия полюс са Румъния, Италия и Гърция, където този дял е под 20 процента. България се намира между тези крайности, но специфичният ни проблем остава високият процент на хората, които не преминават нито към заетост, нито остават в активното търсене на реализация.

Демографски натиск и ниска мобилност

Този показател има особена тежест за страната ни, където демографското свиване така или иначе ограничава предлагането на труд. Всеки преход от безработица към неактивност означава директна загуба на потенциална работна сила. Този процес може да бъде свързан с обезкуражаване от липсата на перспективи, ранно пенсиониране или други социални фактори, но във всички случаи драстично намалява непосредствения резерв от хора за икономиката.

Още едно число от европейската статистика буди тревога. През 2025 година вероятността зает човек да смени работата си между две последователни наблюдения е била едва около 1 процент за България, докато в Дания и Нидерландия достига 5 процента. Това е ясен сигнал за изключително ниска мобилност.

Данните доказват, че ниската безработица сама по себе си не е повод за успокоение. България има сериозен проблем с превръщането на свободните кадри в устойчива заетост и с мобилизирането на хората, които вече са извън работната сила.