Индийската тектонска плоча предизвиква сеизмична активност в Памир

Три земетресения с магнитуд до 4,9 бяха регистрирани в Източен Таджикистан на 8 и 9 юли, като трусовете са отчетени и от пет български сеизмични станции, включително тази в Разград. Данните са обобщени от Румяна Главчева, експерт-сеизмолог и дългогодишен ръководител на секция „Сеизмология" в Геофизичния институт към БАН.

Хронология на сеизмичната активност

Първият трус е регистриран в сряда, 8 юли, в северните територии на Източен Таджикистан. Земетресението е с магнитуд 4,9 и е възникнало в горните слоеве на земната кора. Според Европейския средиземноморски сеизмологичен център (EMSC), източникът е локализиран прецизно чрез данните от над 300 станции. Сред тях са и българските станции в Разград, Елена, Витоша, Белоградчик и Крупник, разположени на около 4 000 километра от огнището.

Епицентърът се намира на 10 километра западно от Национален парк Памир и на 10 километра от планинското село Каракеня. Според сеизмологичния център в Киргизстан, в съседния Чонг-Алайски район въздействията са били слаби. В селата Кара-Тейит, Карамък и Шибее интензивността не е надвишила IV степен и няма нанесени щети. В самия епицентрален район интензивността е около V степен, което създава предпоставки за каменопади по стръмните скатове на река Вахш.

Седем часа и половина по-късно, на 55 километра източно от Хорог, е регистрирано второ земетресение с магнитуд 4,3. Неговото огнище е на значителна дълбочина от 210 километра, което е характерно за трусовете в планинската система Хиндукуш.

В четвъртък, 9 юли, в 06:15 часа местно време, в Източен Таджикистан е отчетено трето събитие. Според европейските данни трусът е с магнитуд 4,5 и дълбочина 134 километра. Епицентърът е в граничния район между Таджикистан и Китай, близо до град Мургаб и прохода Карасу.

Според Румяна Главчева, увеличаването на дълбочината на сеизмичните огнища се наблюдава не само в недрата на Хиндукуш, но и на север в Памир. Този процес най-вероятно се дължи на подпъхването (субдукцията) на Индийската тектонска плоча, която оказва силно влияние върху целия регион.

Българската следа в Памир

Районът на Източен Таджикистан е добре познат на българската алпинистка общност. Там се намира Национален парк Памир, който обхваща известните седемхилядници Исмаил Самони (бившият връх Комунизъм – 7 495 метра), Абуали ибн Сино (бившият връх Ленин – 7 134 метра) и Озоди (бившият връх Корженевска – 7 105 метра). В границите на парка е разположен и ледникът Федченко, който със своите 77 километра е най-дългият в света.

Началото на височинния алпинизъм в България е поставено именно в този регион през 1967 година. Тогава алпинистите Аврам Аврамов, Георги Атанасов, Сандю Бешев, Ангел Петров, Енчо Петков и Евгени Христов изкачват връх Ленин. Няколко години по-късно, на 30 юли 1972 година, Аврам Аврамов, Енчо Петков, Кънчо Долапчиев и Огнян Балджийски покоряват и първенеца връх Комунизъм. Първото българско женско изкачване в района е осъществено на 5 август 1985 година от Йорданка Димитрова, която стъпва на връх Корженевска.

Ледникът Федченко традиционно предоставя сурови условия, които се използват за базови лагери и подготовка на редица експедиции, включително български, преди атаките на хималайските върхове.