Димитър Зоров: Ресторантите купуват боклуци, за да пестят пари

Близо 9500 тона имитиращи продукти са продали мандрите в страната само за първите девет месеца на годината. Тревожната статистика на Министерството на земеделието и храните бе коментирана от председателя на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров, който остро разкритикува практиките в туристическия бранш и липсата на ефективен държавен контрол.

Туризмът и евтините продукти

Според Зоров, основен двигател на търговията с "фалшиво сирене" е туристическият сектор и заведенията за обществено хранене. Той подчерта, че малка част от ресторантите и хотелите в България залагат на истински млечни продукти, като водещият критерий при избора на стока остава единствено ниската цена.

"Искаме да повишаваме туристическата услуга, искаме да е доволен туристът, а накрая го храним и му даваме боклуци с единствената отправна точка да е по-ниска и по-евтина цената", заяви Димитър Зоров, цитиран от Радио "Фокус".

Данните потвърждават думите му – най-голямото количество имитиращи продукти е реализирано на пазара именно през месеците юли и август, когато е пикът на летния туристически сезон.

Потребителите също носят отговорност

Освен производителите и търговците, вина за ситуацията имат и крайните потребители, които съзнателно посягат към по-евтините алтернативи. Зоров предупреди, че много от продуктите, които се предлагат като "българско сирене", всъщност съдържат нерегламентирани примеси и влагозадържащи агенти.

"Има една немалка част продукти, които се водят с наименование българско сирене, а вътре са с различни примеси и добавки, които са нерегламентирани, които са влагозадържащи", обясни експертът и призова хората да не рискуват здравето си с покупката на съмнително евтини стоки, тъй като те не са безопасни.

Проблемът с дефиницията

От Асоциацията на млекопреработвателите отдавна настояват за по-строги регулации и ясно разграничаване на продуктите. Зоров припомни тяхното предложение да се въведе терминът "бяло сирене" единствено за продукт, произведен по Българския държавен стандарт (сега Защитено наименование за произход), с водно съдържание между 54 и 56 процента. Това предложение обаче не е било прието от държавните органи.

"Ние и тогава обясняваме, и сега казваме, че в самото наименование на тези предприятия пише: Млекопреработвателно предприятие, не пише "химически завод" или "лаборатория за еди какво си"", категоричен бе браншовикът.

Държавата трябва да се намеси

Въпреки че в момента има политическа воля в лицето на министър Георги Тахов за справяне с нерегламентираното предлагане, Зоров настоява за по-решителни действия от страна на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Според него държавата не трябва да се оправдава с наличието на добавки, а да упражнява строг контрол върху това какво реално достига до трапезата на българина.