Христо Раянов: Децата не трябва да се страхуват да избират

Русенският писател и университетски преподавател Христо Раянов сподели своите вълнения и изпрати силно послание към българските ученици, след като неговият разказ „Въпрос № 18“ се падна на провереното вчера Национално външно оценяване по български език и литература за седми клас, съобщават от БНТ.

Авторът, който е бивш служител на регионалния телевизионен център БНТ - Русе и настоящ асистент в Русенския университет „Ангел Кънчев“, призова младежите да бъдат смели в житейските си решения.

Изборът между честността и лесния път

Разказът „Въпрос № 18“ поставя в центъра си моралната дилема на едно момче, изправено пред важен житейски избор. Авторът разкрива, че историята проследява борбата между постигането на една мечта по нечестен начин и отказа от нея в името на правилното решение.

„Разказва се за едно момче, което има мечта и тази мечта може да бъде сбъдната по нечестен начин или да се откаже от нея, но да постъпи правилно. И това е един разказ за избора на това момче, какво избира и защо“, обяснява Христо Раянов. Неговото лично послание към децата е, че лесният път не винаги е правилният и че младите хора трябва да си дават сметка за това още от ранна възраст.

Вълнение и притеснение пред обществената критика

Писателят признава, че е приел новината за включването на неговия текст в изпита със смесени чувства — голямо вълнение, но и известна доза притеснение. Той отчита факта, че текстовете за матурите всяка година се подлагат на сериозни дискусии, особено когато става дума за съвременни автори.

„Защото знаем как се приемат разказите за матура всяка година, знаем как се приемат, особено новите автори и така имаше притеснение, но за щастие това притеснение не се оправда, поне засега“, споделя с облекчение русенският преподавател, който в момента обучава студенти в Катедра „Български език и литература, история и изкуство“ в Русе.

Подготвени ученици и бъдещи творчески планове

Първите отзиви след изпита показват, че текстът е бил добре приет от седмокласниците. Христо Раянов изрази надежда, че задачата е била градивна за децата, като допълни, че коментарите за лекотата на изпита могат да се тълкуват по два положителни начина.

„Чух много отзиви, че е лесна, което означава, че или децата са добре подготвени, или им е било лесно да възприемат написаното. И в двата случая желая успех“, коментира той. На въпрос какво би казал на учениците в този важен за тях момент, писателят беше кратък и конкретен: „Да не се страхуват да избират. Каквото и да става, просто да правят избори, които смятат за правилни.“

Относно бъдещата си работа, университетският асистент запазва традиционното за авторите тайнствено мълчание, като отбеляза, че все още няма готов нов ръкопис, който да сподели с публиката.

Произведението на Христо Раянов

Публикуваме целия разказ "Задача №18":

Асен нетърпеливо пое листа от квестора. Най-сетне! Двадесет и пет въпроса за Римската империя, за които той се беше готвил цяло лято. В горния десен ъгъл на листа стоеше надпис „Империята“.

Голямото междуучилищно състезание „Империята“ беше най-престижното в целия град. Беше ужасяващо трудно. Въпросите бяха създадени от група професори по история и никой седмокласник не можеше да участва просто така.

Наградата обаче наистина си заслужаваше. Победителят получаваше позлатен лавров венец и два билета за екскурзия в Рим.

Още от началото на шести клас Асен мечтаеше за победата. През деня стоеше срещу огледалото и се опитваше да си представи как ще седи венецът на главата му. Вечер, преди да заспи, затваряше очите си и пред него изникваше величественият Колизеум.

За разлика от повечето си съученици, Асен не само мечтаеше, а и се готвеше. През учебната година си направи списък с книги. Когато дойде лятото, той – вместо да се радва на ваканцията – започна да учи. По цял ден стоеше в стаята си и четеше.

Излизаше само до библиотеката. Запомняше години, императори, сенатори, битки, градове, реки, местности. Когато започна седми клас, Асен не мислеше за нищо друго, освен за втори октомври. Денят на „Империята“! На първи октомври вечерта Асен се опита да заспи.

Вълнението му обаче беше толкова голямо, че очите му отказваха да се затворят.

Сега най-сетне листът беше в ръцете му. Погледът му обиколи въпросите. Радостни тръпки преминаха през цялото му тяло.

Той знаеше отговора на всеки един въпрос! Започна трескаво да отбелязва отговорите си, докато накрая вдигна глава към големия часовник на стената. Бяха минали само някакви си двадесет минути, а до края на състезанието оставаше повече от час. Асен тъкмо се накани да става, когато чу глас:

– Извинете, може ли да попитам нещо?

Асен се обърна. Видя как високото чернокосо момиче до него стана. Заради рязкото ú изправяне листът с отговорите ú изхвърча и се приземи до обувката му. Асен се наведе да го вдигне и видя отговорите ú.

Веднага му направи впечатление, че на въпрос №18 тя беше отбелязала отговор, различен от неговия. Усмихна се. Очевидно това момиче нямаше да му бъде конкуренция. Върна листа и несъзнателно потърси въпроса в своя. Беше отбелязал правилния отговор.

Или пък не?

Съмнение се зароди в ума му. Забравил, че беше готов да предаде листа си, Асен се съсредоточи над въпроса. Възможно ли бе да е сбъркал? Не, няма как. Та той прекара цяло лято в подготовка! Защо изобщо бе погледнал в листа на чернокосото момиче? Времето течеше.

Съмнението в него ставаше все по-голямо. Сякаш нещо беше оковало краката му в тежки вериги и не му даваше да се изправи. А може би… Може би пък наистина беше сбъркал и беше извадил късмет, че е видял отговора на момичето.

Когато оставаха само петнадесет минути до края на състезанието, Асен стана и предаде листа си.

Отговорът на въпрос №18 беше задраскан и на негово място беше отбелязан друг.

Седмица по-късно резултатите бяха официално оповестени. За победител в „Империята“ – най-престижното състезание в града – беше определен… Асен!

Той не можеше да си намери място от радост. Беше се готвил толкова дълго и толкова усърдно и ето, че бе успял. Почти усещаше допира на венеца върху главата си. Колизеумът го чакаше. Император Асен! Звучеше чудесно.

В деня на награждаването всички участници се събраха, за да видят резултатите си. Асен разбра, че е спечелил само с половин точка.

На второ място беше едно високо момиче с черна коса. Слънчевото настроение на Асен изведнъж се помрачи. Значи той беше победител, но с чужд отговор.

– Какво като е чужд отговор? – се обади едно дяволче в него.

– Това не е ли преписване? – попита Асен.

– Не си виновен, че листът падна.

– Би трябвало да съм втори.

– Ти беше най-подготвен. – каза дяволчето. – Цяло лято учи. Не е ли честно ти да спечелиш?

– Аз спечелих ли честно? – попита Асен.

– И нечестно да е, какво ти пука? Нали ще сложиш венеца? Нали ще отидеш до Рим? – извика дяволчето.

В този момент Асен видя последния въпрос. Беше свързан с цитат от император Марк Аврелий: „Ако не е правилно – не го прави. Ако не е вярно – не го казвай.“ Асен се замисли. Искаше да чуе как дяволчето ще реагира на този цитат, но то сякаш бе останало без глас.

Малко преди награждаването Асен влезе в стаята на организаторите. Видя билетите за Рим. Погали венеца. И си пое дълбоко въздух.

Едно високо чернокосо момиче посети Рим тази година. Първият подарък, който купи, беше лавров венец. За Асен.