Самоубийството на дребното провинциално мислене

1
Русе е хубав град. Прекрасна история, първи в България с много неща, врата към Европа, красиви сгради, културен и икономически център
Русе е хубав град. Прекрасна история, първи в България с много неща, врата към Европа, красиви сгради, културен и икономически център Снимка: Dunavmost

Русе е хубав град. Прекрасна история, първи в България с много неща, врата към Европа, красиви сгради, културен и икономически център.

Общото между всички тези неща е, че са от миналото. Има много такива романтични спомени и местен патриотизъм в други български градове и въобще за цялата ни страна. Свързани с войни, спорт, култура и постижения в различни области.

Всичко това не е релевантно. То просто няма значение в съвремието. Един град и една държава са хората и доминиращите ценности. Отношението ни едни към други, стремежът да постигаме неща, които са по-големи от нас самите. Смелостта да се борим за важни каузи, да изобличаваме и ограничаваме несправедливостта, да правим трудните неща. И в това отношение много неща в България се чупят.

Едно от обясненията е тази самодоволна самодостатъчност на дребния провинциален човек. Този човек, който не може да погледна 40 см. по-далеко от собствения си миниатюрен интерес. Тази дребна душичка, която критикува всичко, недоволства по цял ден и мрънка колко е зле всичко. Пилее време и енергия да обяснява как нещата няма да станат. И те пък наистина понякога не стават. И провинциалното човече с нула амбиции изпитва перверзното удоволствие на самоизпълняващото се пророчество, че всичко е супер зле и от усилия и борба няма смисъл. Защото някой друг там решава нещо, защото активните хора имат скрити цели и користни подбуди, защото накрая пак лошите политици ще се издънят, защото няма работещи институции, защото всички други са подозрителни или врагове. Смазваща работа, липса на перспектива и отчайваща ситуация.

И това се превръща в прекрасно оправдание и извинение да не работиш. Да не се опитваш наистина здраво да направиш нещо смислено и полезно. За себе си, но и за другите. Да създадеш реална стойност, да направиш нещата по трудния начин. Защото няма смисъл, няма как да се получи. Съсипаха я тази държава. И ако някой се опита да направи нещо - той става подозрителен и потенциално вреден. Най-малкото защото със своята активност изобличава пасивността и неадекватността на инертната маса дребни човечета.

И така посредствените провинциални хорица се обединяват да бранят зоната на комфорта и монотонното си плаване по течението на скептицизма, нихилизма, негативизма и мазохизма. Защото така е по-сигурно, по-лесно и по-удобно. Защото всяка промяна и реформа е много опасно нещо. И защото като са в група се чувстват в безопасност и анонимност.

Тези неща са ясни. Но има един особено дразнещ аспект на дребното провинциално мислене. Това е завистта и неспособността да работиш заедно с другите, които имат смислени инициативи. И тук вече нещата избиват на злоба, ожесточение, пречене и отричане без причина на много позитивни начинания. Защо аз да участвам в нещо, в което нямам личен интерес? Защо да се боря за каузи, които все още не ме засягат пряко? Защо да се причинявам неудобството и да се блъскам за проблеми, които са по-остри за другите? Защо да участвам в успехите на някой непознат или още по-лошо - на някой познат (колега, съгражданин или съсед)?

И така дребното човече с провинциално мислене си възпроизвежда собствената проекция за реалността. Една опасна, сива, безперспективна и безсмислена реалност. Една реалност, която първоначално е само плод на страх и въображение. И после по силата на определени закони се материализира. И след като стане реалност - тя трябва да се брани от подозрителните вредни хора, които правят необясними опити да я променят.

За да се промени доминиращ манталитет обикновено е необходимо да се случи голям катаклизъм, промяна на поколение или нещо друго драматично. Една от възможностите е трансформация в следствие на технологични промени. Или натрупване на толкова дисбаланси, проблеми и зависимости, че всичко да се срути.

Оптимистичната теория е, че всички тези неща са били говорени много пъти, имало е различни цикли на възходи и падения, а положителните примери продължават да бъдат много.

Песимистичната теория е, че в градове като Русе всичко се крепи на отговорността, активността и ценностите на намаляваща група от хора, чиито деца няма да живеят в България. И на тези хора ще им бъде все по-трудно да носят бремето на това да правят нещата по трудния и правилен начин.

Автор: Емилиян Енев

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!

Списък с коментари

  • 1
    15
    Ами така е..
    Ниският хоризонт на мисълта (когато я има) , духовният мързел, меркантилността, примирението и страха, готованщината са пълнежа на "свободния дух " на мнозинството русенци.
  • -2
    14
    Русенец
    Авторът е прав за съжаления. Всичко положително в Русе, остана в миналото. Настоящето изглежда мрачно и нерадостно. Само вижте ,колко празен изглежда градът. Всичко живо се е изнесло в София и по чужбина. Тук останаха една шепа хора, които дори да искат не могат да съживят града. Чудно защо, никой не иска да направи едно местно преброяване на населението.Русе се превърна от един от големите ни градове, в типичен провинциален град, в който времето сякаш е спряло.
  • 0
    13
    Rusenka
    Това е истината, за съжаление. Всеки път, като се прибера, съседи и познати започват да се оплакват, колко е лошо, аз казвам, че с всеки път забелязвам, как нещо е станало по-добре, но никой не иска да го чуе. Дай им да се оплакват. Дори ако се хванат само да пометат пред блока си, светът около тях ще изглежда по-добре, и те ще се чувстват по-добре, да не говорим за по-големи начинания. Но те искат да има за какво да се оплакват. Слава богу, младото поколение мисли по-различно, в него ми е надеждата!
  • 6
    12
    Гражданин
    Нищо ново. От заглавието на статията разбрахме, че сме дребен провинциален град. Накрая разбрахме, че децата ни няма да живеят в тази държава. Не, че това не си го знаем, но е хубаво, когато се публикува и тук.
  • 4
    11
    А стига бе
    Реших да почета, докато си пия кафето, а тоя ми изнасили мозъка рано сутринта. Тия несвързани брътвежи са за фейса, защо ги публикувате тук?
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Келнер! Донесли сте ми сметка за три порции, а ние с момичето изядохме две.
- Съпругата ви през две маси също беше гладна и си поръча...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари