Над 700 000 апартамента стоят напълно празни

Близо 3 милиона граждани в Гърция са подложени на прекомерен финансов натиск, за да покриват разходите за своите домове. Според данните от ново проучване на Общогръцката асоциация PANSYPO и служители от бившата Жилищна организация на работниците (OAED), представени днес от кореспондента на Bulgaria ON AIR Силвия Станчева, всяко четвърто семейство в южната ни съседка отделя над 40% от месечния си доход само за наем и сметки. Страната се намира в режим на постоянна имотна криза, като средният индекс на прекомерна жилищна тежест е достигнал 26,4%, което е близо 3,5 пъти над средните нива за Европейския съюз.

Драстично разминаване в цените на наемите

Новите договори за наем в големите гръцки градове отдавна са се откъснали от реалните доходи на работещите. Проучването изкарва наяве огромна сива икономика в сектора. Докато средният деклариран пред данъчните власти наем е около 255 евро на месец, реалните суми по новите договори варират между 450 и 650 евро. Огромното разминаване генерира недекларирани приходи между 2,8 милиарда и 7,1 милиарда евро годишно, а чистата данъчна загуба за гръцката хазна надхвърля 1 милиард евро на година.

Разходите на домакинствата се разпределят по следния начин:

• Едночленно домакинство: Средно около 700 евро на месец за общи жилищни разходи.

• Двойка без деца: Месечни разходи в диапазона 900–1 100 евро.

• Семейство с две деца: Сумата скача до 1 200–1 500 евро на месец.

Ситуацията е най-тежка за хората с ниски доходи – при тях рекордните 82,1% от домакинствата отделят повече от критичните 40% от бюджета си, за да не останат на улицата. Основен двигател на този скок е и масовото навлизане на платформите за краткосрочно отдаване като Airbnb, които изтеглиха десетки хиляди имоти от пазара за дългосрочно настаняване.

Хиляди празни жилища стоят под ключ

Парадоксът на гръцката криза е, че физически жилищен фонд съществува, но той не се използва социално. В страната има около 725 000 празни апартамента, което представлява 13,5% от общия сграден фонд. В същото време държавата разполага едва с 4 социални жилищни единици на 1 000 жители – за сравнение в Австрия те са 274, а във Франция – 159.

Критиците и синдикатите насочват вниманието към сериозен институционален гаф. "Над 150 готови и напълно налични жилищни единици на бившата Работническа жилищна организация стоят затворени от години", се посочва в доклада. Вместо тези имоти да бъдат раздадени на нуждаещи се семейства, те тънат в разруха заради административно бездействие след ликвидирането на структурата OEK.

Къде е България в имотната статистика

На фона на гръцкия колапс, ситуацията на пазара в България остава малко по-стабилна, но също показва тревожни сигнали над европейските стандарти. Според данните на Евростат, индексът на прекомерна жилищна тежест у нас се движи между 11% и 13%. Това е около 1,5 пъти над средното за Европейския съюз, което показва, че имотният натиск и поскъпването на живота започват да притискат сериозно и българските потребители в големите градски центрове.