Общият показател за страната пада след рекордната предходна година

Областите Сливен и Ямбол заемат първите две места по общ коефициент на плодовитост в цялата континентална част на Европейския съюз за 2024 година, показват най-новите данни, публикувани на официалната страница на Евростат и разпространени от БТА. Докато двата югоизточни региона поддържат нива над демографския минимум за възпроизводство на населението, общият показател за България отбелязва спад спрямо рекордната предходна година, а области като Перник, София и Разград остават в дъното на националната статистика.

Лидерите в континентална Европа

Област Сливен удържа първото място в континенталната част на Европейския съюз за трета поредна година. През 2024 година общият коефициент на плодовитост там се запазва на ниво от 2,58 живородени деца на една жена — стойност, която регионът достигна още през 2023 година. Този статистически показател прогнозира средния брой деца, които една жена би родила през целия си фертилен период между 15 и 49 години при запазване на текущата повъзрастова раждаемост.

Веднага след Сливен в континенталната класация на съюза отново се нарежда област Ямбол. Там коефициентът за 2024 година е 2,42 живородени деца на жена, с което регионът повтаря втората си позиция от предходната година. Преди доминацията на българските региони през 2022, 2023 и 2024 година, лидерското място в континенталната част на общността през 2020 и 2021 година се заемаше от румънския окръг Васлуй.

В рамките на целия Европейски съюз само две френски отвъдморски територии изпреварват българските лидери през 2024 година. Това са Майот с коефициент от 3,51 и Френска Гвиана с 3,10 живородени деца на жена. Така в общото класиране на абсолютно всички европейски региони, включително отвъдморските територии на държавите членки, Сливен и Ямбол заемат съответно трето и четвърто място.

Демографският праг и спадът в България

Въпреки че България остава държавата с най-висок общ коефициент на плодовитост в Европейския съюз за 2022, 2023 и 2024 година, националната статистика отчита отстъпление. Като цяло за страната показателят е спаднал до 1,72 живородени деца на жена през 2024 година. За сравнение, през предходната година страната ни отчете ниво от 1,81 деца на жена, което беше най-високият резултат за България от 1990 година насам.

Според актуализираната стратегия за демографско развитие на населението в Република България за периода от 2012 до 2030 година, теоретично определеният минимум за осигуряване на просто демографско възпроизводство е 2,1 живородени деца от една жена през живота ѝ. Данните на Евростат показват, че през 2023 и 2024 година единствено областите Сливен и Ямбол успяват да преминат тази граница у нас. Над прага от две деца на жена през 2024 година се задържат още само две български области — Ловеч с коефициент 2,07 и Пазарджик с 2,01 деца, но и двете остават малко под необходимия демографски минимум.

Разград и София на обратния полюс

Статистиката разкрива сериозна пропаст между отделните краища на страната. На обратния полюс с най-нисък коефициент на плодовитост в България за 2024 година е област Перник, където се падат едва по 1,39 живородени деца на една жена. На второ място отзад напред е област София - столица с показател от 1,47 деца.

Веднага след тях на трета позиция сред регионите с най-ниска плодовитост се нарежда област Разград, където коефициентът е едва 1,48 живородени деца на жена. Четвъртото място в негативната класация заема област Кърджали с показател от 1,50 деца на жена, което затвърждава силните регионални диспропорции в демографската картина на страната.