Съкращаването на държавната администрация - мисия (не)възможна?

0
Разбираемо е, че броят на чиновниците привлича внимание, но основният проблем не е в общата численост, а в ниската ефективност на работата им
Разбираемо е, че броят на чиновниците привлича внимание, но основният проблем не е в общата численост, а в ниската ефективност на работата им

Разбираемо е, че броят на чиновниците привлича внимание, но основният проблем не е в общата численост, а в ниската ефективност на работата им

Заявката за рязко съкращаване на броя на чиновниците е филм, който обществеността в България е гледала вече няколко пъти през последните 20 години, пише Mediapool.bg

Сценарият обикновено е един и същ - темата влиза в дневния ред с гръм и трясък при всяка голяма смяна на властта, стига се до катарзис, след което всичко приключва доста безславно и темата бива забравена задълго. Оказва се, че съкращаването на чиновници практически изобщо не е толкова лесно, колкото първоначално си представят новоизбраните управленци.

Подобна заявка на два пъти в последните месеци направи и съпредседателят на "Продължаваме промяната" Асен Василев. Още като служебен министър на финансите в края на лятото той обяви, че министерството ще подготви проектобюджет за 2022 г. при допускането за 10% свиване на разходите за персонал. През последния уикенд, вече в качеството си на вероятен министър в бъдещото редовно правителство, Василев обяви още по-амбициозна цел – той успя да "шокира" синдикатите със заканата да съкрати държавната администрация с 15% до края на 2022 г. Според неговата сметка от общо 250 хиляди души трябва да бъдат освободени около 30 хиляди.

Анонсът му не беше придружен от конкретни разчети, а само от обяснението, че всеки министър ще има за цел да огледа неефективно работещите структури и да предложи поетапен план как те да бъдат редуцирани. Ще се работи и за "споделени услуги".

Към момента не е много ясно как той е сметнал общата численост на държавната администрация и какво точно включва в нея.

От официалните данни обаче може да се заключи, че администрацията (без да се броят полицаите и военните) е около 100 000 души, а не 250 хиляди, колкото обяви Василев. По данни на Националния статистически институт към юни 2021 г. администрацията на изпълнителната власт е 98 797 души – от тях към 56 хиляди души работят в централната администрация, а 42 хиляди – в териториалната.

Според Доклада за състоянието на администрацията през 2020 г. числеността (на база отчетеното в интегрираната информационна система) е 142 613 щатни бройки, от които реално заетите са 131 463 души.

От други данни на НСИ – за наетите в обществения и частния сектор, става ясно, че работещите в държавното управление през 2020 г. са 112 208 души. От въпросната статистика става ясно, че работещите в бюджетната сфера са около една четвърт от наетите в цялата икономика – 537 437 души от общо наети в икономиката около 2.2 милиона души. С този дял (24%) България се нарежда сред държавите в ЕС с най-раздут публичен сектор (по подобие на страни като Дания, Финландия, Франция) при среден за ЕС показател 16%.

От данните се вижда, че най-многобройната част от публичния сектор са учителите, университетските преподаватели и всички останали заети в публичната образователна система – около 153 233 души. Медицинските и социалните работници на държавна или общинска служба са 105 954 души, а наетите в държавното управление, тоест същинските чиновници, са 112 208 души. Сравнително голям брой са и служителите в обществения транспорт и пощите – 46 631 души.

Опитите за административна реформа обаче нямат съществен успех, независимо че още през 2001 г. правителството на НДСВ назначи министър на държавната администрация.

Последното голямо лице на реформаторските сили в България, което обяви, че ще стегне администрацията, бе колегата финансов министър на Асен Василев в първото правителство на Бойко Борисов – Симеон Дянков. Той няколко години подред оптимизираше администрацията и отчиташе стотици милиони спестени левове, но административната реформа остана "невидима" за повечето данъкоплатци. Администрацията бе преструктурирана и хиляди "щатове", основно незаети, бяха съкратени, но съществена административна реформа така и не се случи. Единственият по-дълготраен резултат от усилията на бившия финансов министър се оказа въведеният таван върху бонусите на чиновниците, които като обща сума не могат да бъдат повече от 30% от общия фонд за възнаграждения.

След експеримента на Дянков, който глътна сериозна обществена енергия, темата бе напълно изоставена от ГЕРБ, а редовният доклад за състоянието на администрацията бе сведен до бюрократична формалност.

В резултат от всичко това министерствата и в момента разполагат с удобен процент свободни щатове, винаги готови да бъдат "реформирани".

Разбираемо е, че броят на чиновниците привлича внимание, но основният проблем не е в общата численост, а в ниската ефективност на работата им, липсата на адекватен контрол и сгрешените приоритети. Отдавнашна дъвка е ситуацията в МВР и МО, където "чантаджиите изяждат заплатите на полицаите и военните". Или за работещите пенсионери, които взимат и заплати, и пенсии, и затлачват администрацията.

Всеки нов управленец се заканва да реши тези проблеми, но системно се проваля. Това, разбира се, не е задължително за Асен Василев, но заканата му не постигна много освен да "мобилизира" синдикатите и да доведе до силно напрежение в администрацията, която и без това не е пределно "мобилизирана" в условията на относителното "безвластие" на две поредни служебни правителства.

За да имат успех, подобни реформи се нуждаят от ясни анализи, разчети и аргументи, от сериозна доза политическа воля, но също така и мъдрост за това как точно да се случат съкращенията. Не на последно място целият процес има нужда и от добра комуникация и обществена подкрепа.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Фактът, че ви трябват свидетели, за да се ожените, е доказателство, че извършвате престъпление.

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари