Комунистическата власт скрива истината за взривения реактор от хората

Днес се навършват точно 40 години от най-зловещата ядрена катастрофа в човешката история – аварията в Чернобилската АЕЦ, припомнят от "Арена Медиа". Докато хиляди тонове смъртоносни радиоактивни вещества тровят небето над Европа, хиляди русенци и граждани от цялата страна са изведени на задължителна първомайска манифестация през 1986 година под пълното информационно затъмнение от страна на тогавашната комунистическа власт.

Взривът, който промени света

В ранните часове на 26 април 1986 година, в 01:23 часа местно време, рутинен тест на системите за безопасност в Четвърти реактор на централата завършва с фатални последици. Поредица от грешки и конструктивни дефекти отприщват мощни експлозии, които буквално разкъсват сърцето на реактора, изхвърляйки 1000-тонния му стоманен капак. В атмосферата попадат безпрецедентни количества радиация, чиято сила е сравнявана с тази на стотици атомни бомби като хвърлените над Хирошима.

Близо 350 хиляди души са принудени да напуснат домовете си завинаги в годините след инцидента. Само от съседния град Припят са евакуирани около 45 хиляди жители, които тръгват с убеждението, че напускат за няколко дни, но никога повече не се завръщат, оставяйки града да се превърне в призрачен паметник на трагедията.

Мълчанието на властта и облакът над Русе

В дните след бедствието съветското ръководство прави опит да прикрие мащаба на катастрофата, докато Швеция не засича рязко повишение на радиацията на своя територия. Подобен сценарий се разиграва и в България. Радиоактивният облак навлиза над родна територия точно на 1 май 1986 година.

Въпреки надвисналата реална заплаха за здравето на нацията, управлението на Тодор Живков премълчава новината. Хиляди русенци, заедно с гражданите от всички други български градове, преминават по площадите за Деня на труда, докато невидимата отрова вече се утаява върху тях. Кадрите от фонда на Регионалния исторически музей в град Русе са смразяващо доказателство за спокойствието, с което неподозиращите хора празнуват, докато държавният апарат пази мълчание и осигурява чиста храна и вода единствено за висшия партиен ешелон.

Цената на лъжата и съвременното ехо

След експлозията около 600 хиляди съветски ликвидатори са изпратени в заразената зона, за да ограничат разпространението на радиацията и да издигнат първоначалния бетонен саркофаг. Мнозина от тях плащат най-високата цена със своя живот или трайно увредено здраве. Над 155 хиляди квадратни километра земя остават тежко замърсени с цезий-137 и стронций-90.

Дори четири десетилетия по-късно, раните от Чернобил остават отворени. Атомната централа бе окончателно затворена в края на 2000 година, но сигурността ѝ продължава да бъде тема от глобално значение. Международната общност и Европейският съюз инвестираха стотици милиони евро в Новия безопасен саркофаг, като само през изминалата година се наложи отпускането на допълнителни средства за възстановяването му след военни удари в зоната. Днес 40-ата годишнина от Чернобил стои не само като почит към жертвите, но и като най-строгото предупреждение за фаталната цена на политическата арогантност и небрежността.