Модата в отбелязването на тържествата назад във времето, пощенските поздравителни картички, баловете и градската култура - съществува рязка граница между традициите и модерността.

Особено отчетлива е тя в градовете по Дунав. Кой по-голям, кой по-малък, но всеки е поел модерните повеи от Европа.

В Русе това се откроява, тъй като градът е център на Дунавския вилает преди Освобождението, а след това най-голям град в Княжество България, предава БНР. В Музея на градския бит са съхранени доказателства за пищните балове, които събирали елита на обществото.

Нещо повече - запазени са дори сметките за похарчените пари за студен бюфет, за питиета, за обслужване, а насреща - даренията, събрани от щедрите русенци за сиропиталища и старопиталища.

Фолклорната традиция забранява на празник да се дои добитъкът, да се стриже вълна, да се преде или да се подхваща каквато и да е къщна работа.

На модерната градска дама просто не й се налагало да тъче платове, защото си ги е купувала, не е шиела, а бродирала изящни форми върху дрехите или кърпичките си.

Изобщо културата в града някак се разминава с традиционната, но въпреки това уважението към корените се запазва.