Българите доплащат рекордно в ЕС за операции и болнично лечение

Българският пациент доплаща между 35 и 40% от собствения си джоб за медицинско обслужване, а държавата напълно е абдикирала от контрола върху здравната система въпреки непрекъснато растящите бюджети. Това заяви бившият министър на здравеопазването д-р Мими Виткова в студиото на предаването "Делници" по телевизия Евроком. Според нея наливането на стотици милиони евро всяка година не подобрява нито демографските показатели, нито реалния достъп до качествена грижа, докато лечебните заведения функционират като търговски дружества, преследващи оборот на гърба на болните.

Празни обороти и фиктивни пациенти в болниците

Въпреки че населението на страната е намаляло с около два милиона души, броят на хоспитализираните пациенти се е увеличил близо два пъти спрямо периода преди въвеждането на здравноосигурителния модел. По думите на д-р Мими Виткова България вече е била на второ място в Европа след Германия по брой болници и легла на глава от населението още през 90-те години на миналия век, но въпреки това в три или четири големи града продължават да се строят нови, предимно частни клиники.

"Държавата абдикира, за сетен път го казвам, въобще от всички процеси в здравната система. Тя реши, че пазарът ще се оправи с всичко, възложи на пазара да реши проблемите и на гражданите, и на работещите в системата", коментира д-р Мими Виткова пред водещия Николай Колев в ефира на Евроком. Тя подчерта, че издържането на толкова огромна мрежа от сгради, апаратура, отопление и осветление води до изкуствено раздуване на хоспитализациите.

Като показателен пример за безконтролното източване на обществени средства бившият здравен министър посочи скандала в Пловдив, при който празни болнични легла са отчитани с фиктивни пациенти. Според нея е морално падение декан на медицински факултет, който обучава бъдещите лекари, да оправдава подобни схеми с аргумента, че това е масова практика в страната. Отчетите на въпросната клиника показват милионни обороти върху едва 40 легла, което математически означава всеки ден да се приемат и изписват по 30 души.

Стерилни чаршафи и клапи за хиляди евро от джоба на болния

Докато препоръчителният праг на Световната здравна организация за пряко доплащане от пациента е около 15%, в Германия и Франция той се движи около 10%, а средното ниво за Европейския съюз е 17%. В България обаче хората са принудени сами да покриват между 35 и 40% от разходите за лечението си, посочи д-р Мими Виткова.

"Когато питаме Медицинския надзор с документи на какво законово основание се вземат тези пари от джоба на пациента, отговорът е: те са търговски дружества, щом са вписали тази услуга в ценоразписа си, могат да вземат пари кой за каквото иска", обясни бившият министър на здравеопазването. Според нея Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не е разписала точно какво не покриват отделните клинични пътеки, а при подадени сигнали институцията отговаря, че следи само собствените си разходи, но не и парите, взети директно от гражданите.

Тази нормативна празнота води до абсурдни ситуации, в които пациенти плащат дори за стерилните чаршафи и престилките на медицинския персонал в операционните зали. Виткова припомни и реален случай от практиката си в здравноосигурителен фонд, при който пациент е бил принуден да плати над 14 300 евро (28 000 лева) за биологична аортна клапа, въпреки че касата също превежда средства по пътеката.

Сериозен риск за живота и здравето на хората крие и практиката в големи болници да се използват повторно медицински изделия, произведени изрично за еднократна употреба. Въпреки че производителят ясно е указал стандарта, негов представител у нас е издал писмо, допускащо повторно ползване по изключение. Така пациентът плаща солена сума за нов консуматив, без никаква гаранция дали в операционната не му се поставя вече използвано и повторно стерилизирано изделие.

Липса на лекари по селата и хаос с ваксините

Кадровият срив и разрушаването на старата поликлинична мрежа са оставили малките населени места практически без медицинска грижа. По селата работят единици общопрактикуващи лекари на пределна възраст, а поради липсата на обществен транспорт жителите – включително в родното село на Виткова – са принудени да наемат лични автомобили на съседи като таксита, за да стигнат до специалист в областния град.

Бившият министър направи паралел с периода 1995-1997 година, когато България е разполагала със собствени санитарни самолети, оборудвани като летящи реанимобили, и работещи летища, позволяващи водещи университетски хабилитирани специалисти да стигат до всяка провинциална болница за 20 минути. Днес, по думите ѝ, медицината е превърната от екипно изкуство в самотно търговско начинание, при което единици лекари получават по 20 000 - 30 000 евро месечно, докато техни колеги работят за 1500 евро.

За преодоляване на тежкия недостиг на кадри д-р Мими Виткова предложи конкретни мерки:

• Отпадане на излишното четиригодишно обучение по здравен мениджмънт и икономика за медицинските сестри и възстановяване на практическите професионални училища, каквито е имало във Велико Търново, Видин и почти всички бивши окръжни градове.

• Въвеждане на задължителен договор за студентите по медицина и специализантите, обучавани по държавна поръчка, да работят определен брой години в страната след дипломирането си.

• Премахване на таксите и ограничителните изпити за зачисляване на специализация, като младите лекари получават достойно заплащане в регионалните болници, докато покриват модулите си в университетските центрове.

В разговора беше засегнат и проблемът с логистиката на медикаментите и връщането на около 255 милиона евро (половин милиард лева) към бюджета за лекарства на фона на остър дефицит в аптеките. Докато в съседна Гърция противогрипните ваксини са налични във всяка аптека и се поставят на място от фармацевти без рецепта и без такса от 3 евро за гражданите, у нас доставките за свободната мрежа закъсняват, а ваксини се бракуват заради лошо планиране след напускането на главния държавен здравен инспектор. Според Виткова българските фармацевти също могат да поемат имунизациите след кратка допълнителна квалификация и нормативна промяна, но за решаването на трите големи дефицита – болниците, доплащането и кадрите – е нужен спешен политически дебат.