Страната ни става част от пустинната екосистема на Европа

България и Балканският полуостров вече са неразделна част от пустинната екосистема на Европа, а оранжево-сивият оттенък на небето ще става все по-често явление. Това показва новият анализ на Meteo Balkans, базиран на данни от европейската програма "Коперник" (Copernicus) и НАСА (NASA). Сахарският прах вече не достига до страната ни само при инцидентни бури, а пристига почти постоянно чрез новоформирани въздушни коридори.

"Този прах става по-плътен, по-чест и по-опасен," алармират експертите от Meteo Balkans. Данните за периода 2024–2025 година отчитат най-високите концентрации на сахарски аерозоли над Южна Европа от началото на наблюденията.

Новите "пясъчни магистрали"

Традиционният маршрут на пренос на прахови частици през западното Средиземноморие се променя. Учените засичат нов атмосферен феномен, при който пустинните аерозоли навлизат директно през Либия, Египет и Тунис към Балканите, избягвайки обичайния път през Италия.

Причината се крие в променената атмосферна циркулация:

• Югозападните ветрове стават по-чести;

• Струйното течение отслабва;

• Средиземно море се затопля ускорено;

• Циклоните над Гърция действат като "вакуум" за праха.

Това превръща Балканите в основен коридор за транзит на пустинен материал към Източна Европа.

Рекордни количества прах и замърсяване

Мащабите на явлението са внушителни. Според Европейския център за средносрочни прогнози на времето (ECMWF), само през пролетта на 2025 година над 800 хиляди тона пустинен прах са достигнали нашия регион. Това е довело до драстично влошаване на качеството на въздуха, като концентрациите на фини прахови частици (PM10) са надвишавали нормите между 10 и 15 пъти.

Видимостта в засегнатите райони често пада до нива, сравними с лек смог, а количеството прах е било толкова голямо, че е успяло да промени дори цвета на снега в Алпите.

Скритите рискове за здравето

Сахарският прах представлява сериозен риск за общественото здраве, тъй като съдържа коктейл от силициев диоксид, тежки метали, микроорганизми и спори. Фините частици проникват дълбоко в белите дробове и създават проблеми за хората с астма, алергии и сърдечни заболявания.

Болниците в София, Атина и Скопие вече отчитат ръст на пациентите с респираторни проблеми след всеки по-сериозен пренос на пясък.

Климатични промени и "кални дъждове"

Пустинните частици влияят директно и на времето, като играят ролята на "ядра на кондензация". Това води до образуването на повече буреносни облаци, по-интензивни гръмотевични бури и характерните "кални дъждове", които оставят след себе си познатата "пустинна патина" върху автомобилите.

Въпреки някои ползи за земеделието, като обогатяването на почвите с фосфор и желязо, учените са категорични – в излишък прахът вреди повече, отколкото помага. Прогнозите сочат, че България ще бъде подложена на все по-чести периоди с ниска видимост и високо замърсяване, превръщайки "пясъчните облаци" в регулярна част от климата ни.