Практиката на самолечение е опасна, предупреждава нефрологът

Студът не е единственият враг на бъбреците през зимата. Докато хората масово се притесняват да не настинат, те често сами нанасят тежки удари върху отделителната си система чрез неправилно лечение на грип и хронично обезводняване. Тази скрита опасност разкри водещият нефролог проф. Борис Богов в ефира на NOVA NEWS.

Според експерта, най-големият парадокс на зимния сезон е, че пациентите се разболяват не само от инфекции, а от опитите си да ги лекуват без лекарски контрол.

Смъртоносният коктейл: Грип и болкоуспокояващи

Зимният сезон традиционно пълни нефрологичните отделения, но профилът на пациентите разкрива тревожна тенденция. Освен хората с хронични заболявания и нисък имунитет, в болниците попадат и жертви на масовото самолечение.

"При възрастните хора проблем представлява прекомерната употреба на нестероидни противовъзпалителни средства, които могат да влошат бъбречната функция", предупреди проф. Богов.

Това е класическият сценарий при грипна епидемия – пациентите приемат големи количества медикаменти за сваляне на температурата и болката, които се продават свободно без рецепта. В комбинация с вирусната интоксикация, тези препарати могат да доведат до остра бъбречна недостатъчност, която често остава незабелязана в началния етап.

Тихото зимно обезводняване

Вторият скрит риск, който проф. Богов подчерта, е намаленият прием на течности. През зимата усещането за жажда е притъпено, но тялото продължава да губи вода заради сухия въздух от отоплителните уреди и борбата с вирусите.

Личната рецепта на професора за превенция е категорична: "Здравословна храна, достатъчен прием на вода – около 1800-2000 мл дневно, и поне 30 минути движение всеки ден". Липсата на достатъчно течности води до концентрация на урината, което създава перфектна среда за развитие на бактерии.

Антибиотичната "рулетка"

Въпреки въвеждането на електронните рецепти, които ограничиха свободния достъп до антибиотици, грешките в терапията продължават. Проф. Богов е категоричен, че прибързаното назначаване на антибиотик без антибиограма (изследване на стерилна урина) е медицинска грешка.

"Антибиотичното лечение трябва да бъде добре преценено. Четири-пет дни след края на лечението трябва да се изследва урина за наличие на бактерии, за да сме сигурни, че инфекцията е напълно овладяна", съветва специалистът.

Кой е най-уязвим?

Статистиката на нефролозите очертава три рискови групи, които трябва да бъдат особено внимателни през следващите месеци:

• Деца между 6 и 10 години;

• Млади жени между 20 и 30 години;

• Хора над 65-годишна възраст (особено мъже с проблеми с простатата).

Симптомите, за които трябва да се следи, не са само болката в кръста. Честото уриниране, необяснимата температура и фебрилитетът са сигнали, че инфекцията вече атакува организма и изисква намеса на специалист, а не поредното прахче срещу грип от аптеката.