Мярката засяга инсулини, антибиотици и препарати за остеопороза

Министерството на здравеопазването наложи нова, по-строга блокада върху износа на животоспасяващи медикаменти, която ще остане в сила до 24 март 2026 година. В опит да овладее хроничния дефицит в аптеките, ресорният министър в оставка доц. Силви Кирилов подписа заповед, която не само удължава старите ограничения, но и добавя нови критични препарати към "черния списък" за експорт.

"Временната" мярка стана постоянна

Това, което започна като спешна мярка през ноември 2023 година, вече се превръща в трайна държавна политика за намеса на пазара. Анализът на здравните власти показва, че въпреки двегодишните ограничения, снабдяването на българските пациенти остава критично.

Основните причини, посочени в мотивите на МЗ, са вече познатият рефрен: „отказ за доставка, нерегулярни доставки и отказ от складовете на търговците на едро“. Зад тази суха формулировка се крие икономическата реалност на паралелния износ (реекспорт), при който евтините лекарства от България се препродават в Западна Европа на многократно по-високи цени.

Удар срещу дефицита на "Оземпик"

Най-значимата новина в новата заповед е изричното включване на медикаменти с международно непатентно наименование Semaglutide. Това е активното вещество на популярния препарат "Оземпик" (Ozempic), който през последната година изчезна масово от аптечната мрежа.

Въпреки че е предназначен за лечение на диабет тип 2, препаратът стана обект на масова злоупотреба като средство за бързо отслабване. Включването му в забраната за износ е мълчаливо признание от страна на държавата, че не може да контролира изписването му само по медицински показания и единственият начин да го задържи в страната е пълната блокада на границата.

Какво остава под ключ?

Заповедта, която влиза в сила от 24 януари, забранява износа на широка гама продукти:

• За диабетици: Всички инсулини и техните аналози, както и GLP-1 рецепторни агонисти (като семаглутид).

• Антибиотици: Ключови препарати за деца и възрастни, съдържащи Azithromycin, Clarithromycin и комбинацията Amoxicillin/clavulanic acid.

• За чревни заболявания: Продукти със съдържание на Mesalazine, жизненоважни за пациенти с улцерозен колит и болест на Крон – проблем, който беше идентифициран още през ноември 2025 г..

• Други: Лекарства за остеопороза (Denosumab) и специфични антианемични препарати.

Въпреки амбицията на държавата да "осигури необходимите медикаменти", практиката до момента показва, че забраните често са само временно решение. Докато цените на лекарствата в България остават сред най-ниските в ЕС, икономическият натиск за техния износ ще продължи да създава "дупки" в снабдяването, веднага щом административните бариери паднат.