Тел Авив предлага на България модел, в който медицинската тайна отстъпва пред алгоритмите и корпоративните интереси

Докато българското здравеопазване все още се бори с хартиените рецепти и опашките пред кабинетите, Израел е превърнал своите пациенти в най-голямата база данни за обучение на изкуствен интелект в света. Йоел Бен-Ор, директор "Дигитално здраве" в израелското здравно министерство, представи пред БГНЕС визия за бъдещето, която звучи колкото обещаващо, толкова и тревожно.

"Изкуственият интелект вече е неразделна част от здравната система", заяви Бен-Ор. Зад тези думи обаче се крие мащабна машина за обработка на данни, която всяка нощ "прочита" живота на милиони хора, за да генерира препоръки на сутринта.

Нощната смяна на алгоритмите

Най-голямата здравна каса в Израел – "Клалит", която държи досиетата на близо 5 милиона души, е внедрила система за тотален дигитален мониторинг. Според Бен-Ор, AI алгоритмите анализират масивите от данни през нощта, сравнявайки състоянието на всеки пациент с профили на сходни случаи.

На практика това означава, че медицинската тайна вече не е заключена в кабинет, а е обект на постоянен автоматизиран одит. Целта е благородна – лекарят да получи на сутринта "сдъвкана" информация кого да извика на преглед. Но експертите предупреждават за скритата цена на това удобство.

Пациентът като "икономически актив"

Докато официалната риторика набляга на "превенцията" и "помощта за лекаря", стратегическите документи на Израел разкриват друга цел. Здравните данни се разглеждат официално като "национален двигател на растежа" и икономически актив. Държавата активно насърчава партньорствата между здравните каси и частни стартъпи, превръщайки населението в "тестова група" за нови технологии, които после се експортират по света.

Този модел ("Use first, trust later") често изпреварва регулациите. Израелски лекари вече алармират за липсата на ясни правила и натиска да се доверяват на софтуера, дори когато той греши. Нещо повече – медиците, които отказват да следват AI препоръките, рискуват да бъдат обвинени в лекарска небрежност, ако прогнозата на машината се окаже вярна. Така от помощник, изкуственият интелект неусетно се превръща в началник.

Невъзможният експорт за България

Йоел Бен-Ор изрази готовност Израел да "сподели опита си" с България. Това предложение обаче трябва да се чете с голяма доза скептицизъм. Успехът на израелския модел се дължи на уникална, силно централизирана структура, където четири мощни организации (HMOs) контролират целия път на пациента – от застраховката до болничното легло. Те имат финансов стимул да инвестират в превенция, защото плащат сметката за лечението.

В България системата е фрагментирана, а НЗОК е просто платец, отделен от лечебните заведения. Без тази структурна основа, внедряването на израелски софтуер би било скъпо струващо упражнение с неясен резултат, което най-вероятно ще обслужи интересите на технологичните доставчици, но не и на българския пациент.

Рискът "Големият брат"

Най-сериозният въпрос остава сигурността. Централизирането на толкова чувствителна информация и отварянето ѝ към алгоритми за машинно обучение създава перфектната мишена за кибератаки. Експерти по киберсигурност предупреждават, че дори "анонимизираните" данни могат да бъдат използвани за повторно идентифициране на конкретни хора.

Когато AI започне да праща "автоматизирани съобщения" на пациентите, както се хвалят от израелското министерство, границата между грижата и натрапчивото наблюдение става все по-тънка.