Русенският университет създаде 3D-модели на културно-историческото наследство по поречието на Дунав

Екип от учени от Русенския университет "Ангел Кънчев" успешно завърши мащабен проект за дигитализация на културно-историческото наследство в трансграничния регион между България и Румъния. Четири музея от двете страни на река Дунав вече разполагат с модерно оборудване като киоски, холограмни пирамиди и дигитални кътове. Това съобщи проф. Пламен Захариев от висшето училище в Русе, който е ръководител на проекта.

Проектът, озаглавен "Реални, интерактивни и виртуални среди за музеите в трансграничния регион на долното течение на река Дунав между Румъния и България" (LIVE), е осъществен по програма "Интеррег V-А Румъния - България" (2014-2020) с бюджет от 479 655,05 евро. Водещ партньор е Русенският университет, а в инициативата участват историческите музеи в Русе, Силистра, Кълъраш и Дробета-Турну Северин.

„Природното и културно наследство на трансграничния регион между Румъния и България е едно от най-уникалните в Европа и света", подчертава проф. Захариев. „Много места по поречието на река Дунав са включени в Натура 2000 и в списъците на ЮНЕСКО със световно и културно наследство", допълва той.

Иновативни решения за музеите на XXI век

Проф. Захариев отбелязва, че напредъкът в информационните и телекомуникационните технологии предоставя нови възможности за популяризиране на музеите и техните експозиции и може да се използва като ключов подход за привличане на съвременната публика в изложбените зали.

Експертите от русенската алма матер са предоставили на четирите музея необходимата техническа помощ, като са използвали модерни устройства и системи за създаване на триизмерно съдържание. То вече се визуализира чрез информационни системи и интерактивни холограмни дисплеи в пространствата на културните институти.

„Основната цел на този проект бе да се направи значителна стъпка напред в решаването на проблемите с опазването и популяризирането на природното и културно наследство чрез разработването на сложни пилотни решения на различни информационни и комуникационни технологии", обяснява проф. Захариев.

За популяризиране на резултатите са организирани няколко събития, включително две двудневни 3D-мапинг представления – за първи път в Русе и в румънския град Дробета-Турну Северин, както и две кръгли маси. Разработена е стратегия със заглавие "Пътят на Дунавските музеи", насочена към представянето на мрежата от музеи като общ туристически продукт.

Високотехнологични решения на преден план

Основните дейности по проекта включват разработване и интегриране на решение за поточно предаване на видео в реално време от 360-градусови VR-камери и уебпортал за достъп на потребителите до излъчваните видеопотоци. Създадена е софтуерна система за визуализация на 3D-модели и обекти, закупени са холограмни дисплеи и интерактивни терминали.

Специално за четирите музея е разработена мобилна игра, която предоставя на потребителите достъп до триизмерни модели на исторически местности и артефакти.

Проф. Захариев с гордост отбелязва, че проектът е един от двата, избрани от Министерството на регионалното развитие, публичните дейности и администрацията на Румъния за промотиране на успешното изпълнение на дейностите по Приоритетна Ос 2 от Програмата за трансгранично сътрудничество "Interreg V-А Romania-Bulgaria".

„Въпреки множеството трудности, които бяха породени от пандемията от COVID-19, проектът приключи с изпълнение и дори преизпълнение на поставените индикатори и често е даван като пример за успешен трансграничен проект", заяви Пламен Захариев.

Амбициите на Русенския университет не спират дотук – по новата трансгранична програма между Румъния и България (2021-2027) висшето училище е кандидатствало с проект за изграждане на лаборатория за обучение в областта на 3D-технологиите за визуализация и дигитализация.