„Родна ре4 омаина сладка 6то зву4и навред край мен, балгарин да се нари4ам парва радос е замене". Ако Генчо Негенцов, който се крие зад псевдонима Ран Босилек, и Иван Вазов бяха наши съвременници, сигурно с ужас биха си стегнали бохчите в търсене на по-нормална държава за живот. Кошмарният „правопис" днес е неумолима реалност за повечето ни ученици, от които очакваме в бъдеще да поемат държавата на неграмотните си плещи.

Нашето „утре" като нация обаче се очертава далеч по-тегаво. Всъщност през следващите 10-15 години ни чака тотална безпросветност, защото учителите ще станат защитен вид, който трябва да включим в Червената книга. Професията им на просветители е пред колапс, призна преди ден зам.-министърът на образованието Иван Кръстев.

Според него над 56 000 учители от практикуващите в момента 87 000 педагози предстои да излязат в пенсия през следващите 10 години. Това ще доведе до невиждан блокаж в системата на образованието, което пък ще роди армия от необразовани нищо-не-можещи българи. След някоя и друга година пазарът на труда ще бъде залят от кандидат-товарачи, които пишат „4" вместо „ч" и чийто кръгозор и лексика се простира точно до границата на поредното риалити, което са гледали по телевизора. В задачата се пита как ще функционира държавата, откъде бизнесът ще се захранва с кадри и кой въобще ще работи у нас, при положение че бавно, но сигурно, се превръщаме в нация от малоумници?

Плашещо е и друго - днес младите педагози под 29 години, хора с модерно мислене и хъс за промяна, са под 3%. Затова и просветното ведомство призна, че докато не е станало прекалено късно, трябва да бъдат привлечени млади, високообразовани българи, които, стимулирани подобаващо, за да се отдават на отговорната учителска професия. Как обаче това добро пожелание да се превърне в реалност, след като ентусиастите да застанат до черната дъска започват своя професионален път със заплата от 500 лева? Двойно повече си докарват сервитьорите например.

Планираното от 1 април увеличение на месечното възнаграждение с 50 лева едва ли ще завие опашки от кандидат-даскали. И експерти, и властимащи са наясно, че обидно ниското заплащане е основна причина гладът за кадри да тормози от години образователната ни система. Другият проблем, който клати лодката, е големият процент отпадащи от класната стая. Това са предимно роми, които вместо да се гърбят над читанката, след трети клас се залостват в гетата, за да помагат за издръжката на многолюдните си фамилии.

Всички знаем как - с цената на кокошкарски престъпления и просия. Когато навършат 12-13 години, избягалите от уроците деца на бърза ръка раждат деца и порочният кръг се затваря. Затова и образователното министерство на пожар търси педагози в ромската общност, които да помогнат за евентуален щастлив край на драмата. Целта е през 2020 г. процентът на прекъсващите да спадне от 12,6 на 11 на сто.

Въпреки отпуснатите пари от републиканския бюджет и от програмите на ЕС избягалите от класната стая деца продължават да са константна величина, показват проучванията на образователното министерство. Като причина се сочи и почти нулевото владеене на българския език сред 5-6-годишните, които подлежат на задължителна предучилищна подготовка.

„Ще продължи работата по извеждането на ромчетата от гетата, като целта е да се интегрират по-добре", обеща зам.-министър Иван Кръстев. По предварителни данни за следващия програмен период от ЕС ще очакваме 583 млн. евро за наука и образование, като има възможност сумата да нарасне. Властта планира и изграждане на 14 центъра за „компетентност и върхови постижения", за които ще похарчим 247 млн. евро. Работата в тях ще бъде изцяло с приложна насоченост, т.е. младежите да добият знания и умения, които после биха използвали в практиката си като експерти, не общи работници.