Денят бележи края на Петровите пости, а хиляди българи празнуват имен ден

На 29 юни Православната църква почита паметта на първовърховните апостоли Петър и Павел, загинали мъченически в Рим през 67 г. Празникът бележи края на Петровите пости и се свързва с богати народни традиции, сред които отговяването с младо петровско пиле и ранни ябълки, като имен ден празнуват Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Полина, Пенка, Пенчо, Камен и Кремена.

Имен ден днес имат всички, които носят имената Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Полина, Пенка, Пенчо, Камен и Кремена. С празника се отбелязва краят на Петровите пости, които по традиция започват първата седмица след Петдесетница. На днешния ден се отговява с блажна храна, като на трапезата задължително се слага младо петровско пиле и първите за годината ранни ябълки, наречени „петровки“.

Според старите поверия петровските ябълки не трябва да се вкусват, преди да бъдат осветени в храма, за да не се наскърбят душите на починалите близки. В народните представи свети Петър е възприеман като „ключарят на Рая“ – строг, но справедлив страж, който държи ключовете за портите Господни и има властта да отваря небето за така чакания през лятото дъжд.

Народни вярвания: Жътва и предпазване от пожари

В българския народен календар празникът е неразривно свързан с усилното време на жътвата. На Петровден е прието да се работи на полето, но само до обяд. В същото време денят носи силен охранителен характер, като се спазват редица забрани за предпазване на реколтата и дома от огън, пожар, гръмотевици и градушка.

В някои краища на страната, като Добруджа, съществува традиция честванията да продължават и на следващия ден – 30 юни. Той е посветен специално на свети Павел, нарича се Павловден или Пальовден (от глагола „паля“) и тогава мерките срещу огнените стихии са особено строги.

Жертвоприношението на петел или младо пиле е основен елемент от традицията за празника. В древните митологии птицата е соларен знак, който отмерва времето и символизира възкресението. Жертвоприношението има за цел да омилостиви силите, които изгарят природата, а в християнския контекст петелът се превръща в знак на безкрайното разкаяние на апостол Петър след предателството. В много населени места празникът е повод за провеждане на сборове, клане на курбани и организиране на общи трапези. Петровден е и официален празник на град Етрополе, където в църквата „Свети Архангел Михаил“ се отслужва тържествена Света литургия.

Животът и мъченическата смърт на първовърховните апостоли

Църковната традиция обединява двамата светци като най-видните сред учениците на Иисус Христос. Средновековието ги нарича с гръцката дума „корифеи“, което на български се превежда като „първовърховни“. Според преданието Петър и Павел загиват мъченически по едно и също време в Рим през 67 г., по време на жестоките гонения срещу християните при император Нерон. Петър е разпънат на кръст с главата надолу, тъй като се смятал за недостоен да умре като своя Учител, а Павел, тъй като е имал статут на римски гражданин, е посечен с меч.

Апостол Петър е родом от галилейското градче Витсаида. Макар че брат му Андрей е призован пръв, Петър бързо се откроява със своето изключително усърдие. След Петдесетница той проповядва в Йерусалим, Антиохия и Рим, като оставя две послания към християните, в които ги призовава: „Бъдете трезви, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като лъв обикаля и търси кого да глътне“.

Историята на апостол Павел е напълно различна. Първоначално той не е сред Христовите ученици, а е един от най-свирепите гонители на ранните християни. Неговият обрат настъпва по пътя за град Дамаск, когато му се явява самият Христос. От преследвач той се превръща в ревностен проповедник. Роден в диаспората, Павел успява да разпространи новата вяра извън пределите на Палестина, привличайки хора, които не са евреи. Той проповядва из цялото Средиземноморие и оставя 14 послания, които се превръщат в един от най-важните богословски трудове на Църквата.