Позитивизмът в цялата си прелест от утвърждения и самовнушения всъщност е опасен. Опасността се крие в едностранчивостта. Прави ни слепи и „леко неадекватни“, направо зависими.

Вместо „да бъдем“ и да се опълчим срещу „морето от мъки“, както би казал Хамлет, ние хвърчим в своя си розов облак и не искаме и да знаем за необходимостта от конкретни мерки. В търсене на равновесието тук ще ни помогне откровеността. Бъдете честни, не се самозалъгвайте, че ви е хубаво, когато не е така... и в същото време свикнете с мисълта, че и това ще мине, да продължим напред!

Има нещо дълбоко успокояващо в простото приемане на живота. В това да изразиш несъгласието си без агресия, без излишни емоции, като нещо, което се случва естествено без потискане и без принуда.