В рамките на традиционните за Русе „Мартенски музикални дни” се осъществи гостуване на нова постановка на операта „Ернани” от Верди в зала 1 на НДК.

Появата на световноизвестния диригент Хосе Кура в София нормално предизвика интерес сред оперните меломани, които не останаха разочаровани от мащабната продукция, реализирана от Русенската опера, пише Труд. Спокойно може да се каже, че това беше знаково културно събитие през последната седмица, за което се говореше дни наред.

На 16 март беше премиерата в Русе, на 18 март – в София, а на 25 март целият екип ще покаже тази класическа опера в Букурещ на сцената на Румънската национална опера по повод нейната 100-годишнина.

Определено може да се каже, че режисьорът Орлин Анастасов е заложил на минималистичен мизансцен, в който се оглеждат противоборствата между участниците в любовния четириъгълник: бунтовникът Ернани, Дон Карлос – крал на Испания, херцогът Силва и красавицата Елвира.

С аплодисментите си зрителите в НДК оцениха актьорския драматизъм на Венцеслав Анастасов в ролята на Дон Карлос, нежното присъствие на Цветелина Василева като Елвира, романтично-революционния патос на Петър Костов в ролята на Ернани и вътрешно антагонистичния образ на Емил Желев в образа на херцога Силва, в чиито характер се криеха благородство и подлост, страст и жестокост.

Вокалните каскади на Цветелина Василева затрогнаха зрителите, докато изпепеляващата страст, която струеше от гласа на Петър Костов, остави публиката без дъх. Основният състав беше достойно допълнен от стабилните интерпретации на Венцеслав Анастасов и Емил Желев, които демострираха задълбочено разбиране на образите и стилова издържаност. Хоровата партия, подготвена от Стелиана Димитрова-Хернани, придаваше така нужния стабилитет на цялостното внушение.

Сценографията на Денис Иванов беше решена в класическия стил на Вердиевите опери – без модернистични вметки или ексцентрични виждания, но с разточителност и богатство на костюмите. Цялостното присъствие на хора, балета и оркестъра на Русенската опера, допълнени от хор „Дунавски звуци”, говореше за висок професионализъм, изпипване на детайлите, целенасоченост на общия интензитет на звука и сценичното поведение за постигане на така необходимата царственост, която се изисква от сюжета.

Да не забравяме, че действието се развива в Испания и Германия през 1519 г., а уж борбата за ръката на една девойка е всъщност борбата за власт – сякаш нищо не се е променило 5 века. Човешките копнежи за взаимност, борбите между господарите и народа, властолюбието и трагичния край на достойния човек са все същите и днес.

Драмата „Ернани” на Виктор Юго от 1830 привлича вниманието на Верди, считан основателно за един от „романтиците в операта“, заради характерните черти на романтичния театър от първата половина на 19 век – с ярки, релефни характери на героите и силните конфликти между тях.

Първото изпълнение на тази пета по ред от 26-те опери на Верди е на 9 март 1844 година в „Teatro La Fenice” на Венеция.

В България за първи път операта се поставя през 1892 г. в оперния отдел на Драматичен театър „Сълза и смях”. А първото изпълнение в Русе е концертно и се реализира на 22 март 1995 г. на фестивала „Мартенски музикални дни” под палката на незабравимия Маестро Михаил Ангелов.