Учени от НАСА датираха един от най-старите марсиански метеорити

Червеникави скали, открити в пустинята Сахара преди четири години, се оказаха фрагменти от Марс на възраст приблизително 4,1 милиарда години, съобщават от „Ню Йорк таймс“. Изследването на учените показва, че извънземните късове са по-стари от почти всичко познато на Земята и съдържат преки доказателства за наличието на изобилие от вода в ранната история на Червената планета.

Машина на времето от пустинята

Намерените метеоритни фрагменти образуват обща космическа скала, която изследователите наричат „Тегаза 001“. Името идва от древно изоставено селище за добив на сол в Мали, разположено в близост до мястото на находката в Сахара.

„Много рядко се намира нещо толкова старо“, заяви Ян Лиу, планетарен учен в Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Калифорния и водещ автор на научното проучване, цитиран от „Ню Йорк таймс“.

От над 400 открити до момента марсиански метеорита на нашата планета само два могат да се сравнят по възраст с новата находка. Това са образците, известни в научните среди като „Алън Хилс 84001“ и „Северозападна Африка 7034“. Заради изключителната си древност „Тегаза 001“ служи като своеобразна „машина на времето“ за изследователите на Космоса.

Следи от изгубените океани на Марс

Съставът на магмените минерали в космическата скала е съхранил историята на Марс само няколкостотин милиона години след самото формиране на планетата. Тези минерални структури дават на специалистите ценни улики за устройството както на мантията, така и на ранната марсианска кора.

Според авторите на проучването метеоритът съдържа категорични доказателства, че на Червената планета е имало изобилие от вода в периода, когато се е образувала скалата. Това се вижда от водните молекули, които са останали свързани в структурата на минерал, известен като апатит.

Лабораторният анализ обаче разкрива и процеса, чрез който Марс вече е бил загубил по-голямата част от своята вода. Мощната ултравиолетова радиация е разградила водните молекули на съставните им елементи водород и кислород, след което лекият водород постепенно е избягал в открития Космос.

Сблъсък в Космоса и скрити кристали

Дългото пътуване на „Тегаза 001“ започва след мощен удар върху повърхността на Марс, който изхвърля скалния къс в междупланетното пространство. С течение на времето неговата орбитална траектория се пресича със земната. Скалата успява да оцелее след огненото навлизане в земната атмосфера и пада в пустинята, където при удара се разбива на осем отделни парчета.

Първоначално метеоритът е класифициран от специалистите като шерготит — най-разпространеният вид марсиански метеорит, който обикновено не се отличава с голяма геоложка възраст. При по-внимателно микроскопско разглеждане обаче учените откриват в него циркони. Това са устойчиви кристали, които по правило не се срещат в обикновените шерготити.

Чрез прецизен метод за датиране, базиран на съотношенията на изотопите на урана, изследователският екип определя, че цирконите в скалата са на приблизително 4,1 милиарда години. Още два независими метода за радиометрично датиране потвърждават тази рекордна възраст.