Румънски учени разкриха суровия климат в региона

Източна Европа е преживяла тежък малък ледников период преди около четиристотин години, който е донесъл екстремни студове, проливни валежи, масов глад и смъртоносни епидемии в целия регион. Това показва мащабно проучване на румънски учени, които са анализирали стотици исторически документи от седемнадесети век, съобщават от научното списание Discover. Изследователският екип е събрал и проучил общо 937 писмени свидетелства от стари хроники, лични дневници, църковни и манастирски регистри, календари и пътеписи. Макар авторите на тези старинни текстове да не са си поставяли за цел да водят системна метеорологична статистика, те редовно са описвали необичайните и разрушителни природни явления, които са преобръщали живота на хората.

Череши през август и войски върху леда

Сред стотиците архивни записи изпъкват конкретни картини на климатичния хаос в съседна Румъния. Документ от 1651 година свидетелства, че в трансилванския град Сигишоара пролетта е била толкова мразовита, че сезонните плодове са закъснели с месеци, а черешите и ягодите са узрели едва през август.

Още по-сурова става картината през втората половина на столетието. Според данните на учените зимите са станали изключително люти след 1645 година, като точно 36 от общо 55 регистрирани тежки зими през века са настъпили в интервала между 1645 и 1700 година. Студът е сковавал водните басейни на такава дълбочина, че ледената покривка е издържала тежестта на цели армии и военни обози. В хрониките е записано как през зимата на 1691 година река Криш замръзва толкова дълбоко, че войските на Хабсбургите използват дебелия лед като естествен мост, за да придвижат силите си и да обсадят местна крепост.

Сняг през май и десетилетия на чума

Изследователите обясняват тази продължителна студена вълна с период на рязко намалена слънчева активност, познат в науката като минимума на Маундър. По време на тази фаза слънчевите петна почти напълно изчезват, което води до осезаемо понижаване на температурите на Земята. Ударът върху селското стопанство в Източна Европа се оказва катастрофален. На първи май 1665 година обилни снеговалежи затрупват района на Цара-Бирсей и унищожават посевите. Прегледът на историческите източници за целия седемнадесети век показва мрачно съотношение — хрониките отчитат двадесет години с провалена реколта срещу едва пет години на плодородие и изобилие.

Липсата на зърно и плодове веднага отключва верижна социална криза. В рамките на стоте години на седемнадесети век историческите регистри отбелязват точно 26 периода на рязък скок в цените на храните и масов глад. Изтощеното население става лесна жертва на заразните болести. Епидемиите, сред които водеща роля има чумата, върлуват из региона в продължение на общо 31 години от столетието. Особено тежък е периодът между 1659 и 1664 година, когато писмените източници документират непрекъснати огнища на болести в шест последователни години.

Войните и глобалният климатичен цикъл

Авторите на румънското изследване подчертават изрично, че суровият климат не е бил единственият виновник за страданията на хората през онази епоха. Непрестанните военни конфликти между големите империи в региона, политическата нестабилност и дълбокото социално неравенство са направили местните общности много по-уязвими пред природните бедствия и глада.

Тези регионални наблюдения се вписват в по-широката картина на дългосрочните климатични промени на планетата. Съвременни проучвания, цитирани по-рано от украинската агенция УНИАН, показват, че естественото глобално затопляне е спряло преди приблизително 3 600 години. Преди около 2 000 години климатът на Земята отново е поел по естествен път на постепенно охлаждане, който е водел планетата към нов ледников период. Този природен цикъл обаче е прекъснат след началото на Индустриалната революция, когато масовите емисии на парникови газове обръщат вековната тенденция и от шестдесетте години на двадесети век насам земният климат отново се затопля с бързи темпове.