На фона на бавно оттеглящата се от Мизия вода един човек без пагон и униформа спаси живота на единайсет свои съграждани по време на бедствието. В града се влиза само с високопроходима техника и лодки. Водата на повечето места е до коленете, на други още стига до гърдите. „С един човек - Десислав Наков, с лодка бяхме от къща на къща, от прозорец на прозорец, за да прибираме хората”, разказва пред bTV военният пилот Антон Христозов.

Кой всъщност е Десислав Наков - обикновен човек, с две деца, разведен. Погребален агент. Необикновен го прави фактът, че макар и без униформа вчера рамо до рамо с военните пилоти спаси 11 човешки живота.

Къщата му не е сред пострадалите от наводнението. През целия ден обаче вади хора от полуразрушените им домове. Днес се вижда с първия човек, когото е спасил. „Благодарни сме му, че дойде и ни прибра, иначе затъвахме - лоша работа”, разказа Валентин Велчев, когото Наков спасил. „Имаше момент, когато самата къща пукаше и аз очаквах, че ще се събори”, допълва благодарният човек.

„Благодарен съм, защото не само ние, имаше и много комшии, които не можеха да мръднат никъде. Има добри хора още, но са рядко срещани”, допълва Велчев.

А Десислав не може да си обясни защо добрите хора са все по-рядко срещани. „Всички стоят там на баира и никой не иска да помага. Всеки гледа отстрани и после лаят и нищо не правят”, казва той.

Не се има за герой, дори се срамува от камерата, защото щели да му се подиграват в града. Иска само да бъде пример за децата си. „Искам да им покажа как трябва да помагат на хората и да бъдат такива доброволци като мен, това искам да ги науча поне”, категоричен е Десислав Наков.

Краят на интервюто с Десислав идва, когато вижда две котки, надвиснали на сантиметри над водата. Напомняли му за хората, хванати във водния капан ден по-рано. „Толкова бяха безпомощни хората, колкото тия две котки”, казва спасителят без униформа и пагон.