Вложенията няма да представляват директно наливане на пари в строежи

Пенсионните дружества са готови да инвестират в изграждането на българска инфраструктура, включително магистрали и тунели, но това ще се случва само при стриктни условия за добро управление. Браншът вече има законова възможност да влага средства в подобни проекти, но в момента липсват подходящи финансови инструменти, съобщават Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).

Пропадналият проект за Русе

По-рано през годината парламентът разреши на частните фондове да инвестират до 10% от управляваните активи в инфраструктурни проекти. Въпреки готовността на сектора да финансира пътища, ВиК и цифрови мрежи по световен пример, реализираните инвестиции са минимални.

„До момента имахме само няколко реализирани инвестиции, отнасящи се до облигации, емитирани от общини и 1 – 2 емисии от Българска банка за развитие“, посочва Милен Марков, член на Управителния съвет на БАДДПО и главен изпълнителен директор на ПОК „Съгласие“ АД. Той припомня, че в миналото е имало конкретен интерес към ключов регионален обект: „Преди години имаше идея да финансираме магистралата Русе – Велико Търново – Бяла чрез облигации, акции или привилегировани акции, но тя пропадна, тъй като не се разбрахме за справедливите параметри на проекта“.

Вложенията на пенсионните фондове няма да представляват директно наливане на пари в строежи. Те ще преминават през структуриран финансов инструмент на регулиран европейски пазар, което може да привлече и външни партньори като Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

Ясна дългосрочна полза

Включването на дружествата в инфраструктурни инициативи изисква пълна яснота около концесионерите и бъдещето на самия проект. Светла Несторова от БАДДПО и председател на Управителния съвет на ПОК „Доверие“ АД е категорична, че вложенията трябва да отговарят на всички международни изисквания.

„Никой няма да рискува парите на осигурените лица, ако няма тези две неща. Ако това се направи читаво, ние с удоволствие ще участваме, защото ползата ще бъде двойна и за доходност, и за стабилизация на портфейлите“, отбелязва Несторова.

Държавата търси алтернативи

Очакванията на бизнеса са държавата да разчита все повече на частните фондове заради проблемите с бюджетния дефицит и необходимостта от теглене на външен дълг. Според Милен Марков, привличането на средства за мащабни обекти ще става все по-трудно.

„Най-вероятно ще се наложи държавата да се възползва от възможността за финансиране от пенсионните фондове. И може би това е причината да се повиши процентът на инвестиране в инфраструктурни инструменти“, прогнозира той.Финансирането може да се насочи не само към нови градежи, но и към действащи обекти, което би означавало нови процедури по концесиониране или приватизация.