Властите обещават по-високи пенсии чрез мултифондов модел, но прехвърлят инвестиционния риск върху гражданите

Правителството одобри мащабни промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които ще позволят милиарди левове от частните пенсионни фондове да бъдат насочени към българската икономика и инфраструктурни проекти. Решението беше взето днес на заседание на Министерския съвет, като премиерът Росен Желязков определи хода като възможност за осигуряване на "огромен паричен ресурс" за държавата.

Въпреки че официалната аргументация стъпва на препоръки от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), икономически експерти предупреждават за скрити рискове. Новите текстове позволяват инвестиции в "алтернативни инвестиционни фондове" и "пазари за растеж", които традиционно носят по-висок риск от загуби.

Държавата търси ресурс за инфраструктура

"Промяната ще даде възможност за инвестиране на огромен наличен паричен ресурс в българската икономика и инфраструктура", заяви министър-председателят Росен Желязков.

Думите на премиера потвърждават опасенията, че държавата търси начини да мобилизира частния капитал от втория стълб за финансиране на публични проекти. Досега пенсионните дружества бяха силно консервативни в инвестициите си, за да гарантират сигурността на влоговете. С новите промени обаче се отваря вратата за влагане на парите на бъдещите пенсионери в "структуроопределящи проекти", което често означава държавно строителство и инфраструктура.

Рискът се прехвърля върху хората

С въвеждането на т.нар. "мултифондов модел", отговорността за управлението на риска се прехвърля частично върху самите осигурени лица. Гражданите ще трябва сами да избират в какъв "портфейл" да бъдат парите им:

• Динамичен: Висок риск, инвестиции в акции и алтернативни инструменти, потенциално по-висока доходност.

• Балансиран: Умерен риск.

• Консервативен: Нисък риск, предимно държавни ценни книжа и депозити.

"Осигурените лица ще могат да избират не само пенсионен фонд, но също и подфонда с инвестиционния профил, който те намират за най-близък до техния рисков апетит", обясни финансовият министър Теменужка Петкова.

Това на практика означава, че ако човек избере динамичен профил и инвестициите в "пазари за растеж" се обезценят, загубата ще бъде за негова сметка, а държавата и фондовете ще са изпълнили законовите си задължения.

Нови, по-рискови хоризонти

Законопроектът значително разширява списъка с позволени финансови инструменти. Освен традиционните акции и облигации, фондовете вече ще могат да купуват дялове в алтернативни инвестиционни схеми и инструменти на паричния пазар.

Министър Петкова увери, че промените се ползват с подкрепата на синдикатите и работодателите, а контролът върху пенсионните дружества ще бъде затегнат чрез завишени изисквания за кадрова обезпеченост. Въпреки това, въпросът колко ефективно Комисията за финансов надзор ще следи тези по-сложни и рискови инструменти остава отворен.

Промените предстои да бъдат гласувани от Народното събрание.