Търговските вериги задържат изкуствено цените на основните продукти

Надценките на основните хранителни продукти в търговските вериги достигат до 91 процента, като съществува реален марж цените да бъдат намалени още. Това заяви председателят на парламентарната комисия по земеделието и депутат от „Прогресивна България“ Явор Гечев пред bTV, коментирайки липсата на прозрачност при ценообразуването от производителя до крайния потребител.

Драстични надценки при основните продукти

Официалните данни очертават сериозна разлика между цената на производител и тази на щанда. Най-фрапираща е ситуацията при кашкавала, където надценката достига 91 процента. При яйцата тя е 89 процента, при сиренето – 82 процента, при прясното мляко – 77 процента, а при каймата търговците добавят 73 процента отгоре.

„Не, не са достатъчно добри. Аз мисля, че могат да бъдат оптимизирани още“, посочи Явор Гечев относно настоящите цени в магазините.

Според него основната пречка пред нормализирането на пазара е липсата на държавен механизъм за проследяване на цените по цялата верига. Депутатът даде за пример Франция, където специализирани обсерватории следят стриктно модела на ценообразуване, докато у нас институциите не работят в синхрон. Той критикува факта, че доскоро в Министерството на икономиката дори не е имало конкретен служител, отговарящ за ценовата политика.

Механизмът „Кошница с грижа“ буксува

Доброволната инициатива „Кошница с грижа“, която трябваше да накара големите вериги да предлагат основни храни на по-достъпни цени, не дава пълноценни резултати.

„Кошница с грижа сработи, механизмът е добър, но резултатите не са такива, които аз лично очаквах“, призна председателят на земеделската комисия.

Наблюденията показват, че докато някои търговци са подходили отговорно, други са използвали вратички, като са дублирали продуктите от инициативата с вече съществуващи промоции. Гечев е категоричен, че контролните органи трябва да се намесят много по-активно, за да пресекат нелоялните търговски практики.

Вода вместо сирене на трапезата

Освен високите цени, сериозен проблем остава и качеството на предлаганите млечни продукти. Потребителски тест е показал стряскащи резултати – от 12 изследвани марки сирене, само едно е отговаряло на стандартите. При пет от проверените продукти съдържанието на вода е надхвърляло 60 процента.

„Трябва ли да се казва сирене като нещо, което съдържа 60-70-80 процента вода? Според мен – не“, коментира Гечев.

В отговор на тези порочни практики се подготвят нови правила за етикетирането и наименованията на храните. Предвижда се въвеждането на доброволни маркировки, които да гарантират на потребителите реалното качество на продукта, който купуват.