Между 30 и 50 на сто от българите искат да развиват собствен бизнес, показват различни проучвания у нас.

Дали поблазнени от идеята да станат бизнесмени или бизнесдами, или от мисълта да нямат шеф над главата си, но българите определено мечтаят за собствена фирма. Няма значение в каква икономическа сфера, важното е да е собствена.

На думи българският предприемачески дух е голям, но на действия не съвсем. И тук се намесва държавата. От догодина започва схема за подпомагане на предприемачеството с нисколихвени кредити. Идеята на социалното министерство е да бъдат подкрепени уязвими хора, които иначе трудно биха получили банков заем. Така хора с увреждания, младежи до 29 години и безработни ще получат възможност да създадат собствена фирма, пише Монитор.

Първите две групи хора е ясно, че са прецакани, защото вероятността да получат кредит е минимална. Групата на безработните обаче е друго нещо. Ясно е, че достъп до заемите с ниски лихви ще получат само тези безработни, които докажат, че идеята им за бизнес е рентабилна. С други думи малка част от 220 000 регистрирани в бюрата по труда безработни имат потенциал да участват в програмата. Въпреки това се получава така, че държавата бори безработицата, давайки възможност да хората да сменят бюрото по труда и бюро в частната си фирма.

Чудесно! Но .. винаги се появява едно „но“.

И сега имаме редица мерки за насърчаване на заетостта - някои поемат разходите на работодателите за заплати и осигуровки, други обучават служители, трети поемат разходите за наем, ток и вода на преместилите се в друг град работници. Въпреки това 220 000 българи седят в бюрата по труда, някои чакайки подходяща работа, а други просто фигурират в статистиката като „търсещи работа“.

Големият проблем е как тези формално търсещи работа да бъдат накарани реално да се огледат за препитание.

С нисколихвени кредити за собствен бизнес? Едва ли.

Истината е, че трайно безработните у нас просто не искат да се трудят. Дали от мързел или защото имат алтернативни източници на доходи, например роднини, които работят в чужбина, но тези хора съзнателно избират да бъдат безработни. Но това не пречи същите тези мързеливци и готованци да поискат да развиват собствен бизнес. Нали най-сладката работа е шефската. Трезво мислещите обаче знаят, че работата за себе си е дори по-трудоемка от тази за шефа Х. Работата за себе си изисква не само повече труд, по-дълъг работен ден, повече нерви и отговорности, на които мързеливите безработни и чакащите пари от родата в чужбина не са способни.