Драгомир Кочанов: Работим с капитани пенсионери, защото държавата забранява наемането на украинци и сърби

Все повече български търговски кораби по река Дунав се пререгистрират под чужд флаг, притиснати от острата липса на кадри и рестриктивното законодателство в страната. Собствениците на корабни компании са принудени да търсят спасение в чужди юрисдикции като Словакия, за да могат да наемат екипажи от трети страни, тъй като българският Кодекс на търговското корабоплаване (КТК) забранява ключови позиции да се заемат от граждани извън Европейския съюз.

"Докато други държави от ЕС като Австрия, Унгария, Словакия и Германия позволяват украинските кадри да са капитани на техни кораби и си решават проблема с приток на хора от Украйна, ние не можем да направим това", коментира Драгомир Кочанов, управител на корабна компания и бивш председател на Българската Дунавска камара, цитиран от Русе Медиа.

Криза за капитани и механици

Основният проблем в бранша е липсата на квалифицирани специалисти, особено за ръководните длъжности – капитани и главни механици. Според Кочанов възпроизводство на такива кадри липсва от години. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че след приемането на България в Европейския съюз много от опитните български капитани са напуснали местния пазар, за да работят на пътнически кораби в Западна Европа, където заплащането е значително по-високо.

"Това ни поставя в тежка ситуация, работим с пенсионери основно, с капитани, които са в края на кариерата си. Сега решаваме проблема с тях, но какво ще правим след 5 години. На единия ни кораб капитанът е 70-годишен в момента", предупреждава Кочанов.

Законовата пречка

Българските корабособственици са блокирани от изискването в КТК капитанът и главният механик задължително да притежават български или европейски паспорт. Това прави невъзможно наемането на подготвени моряци от Украйна и Сърбия – държави с традиции в речното плаване и наличен свободен ресурс от кадри. В същото време, конкурентите от други дунавски държави нямат подобни ограничения.

"Във всички останали дунавски страни от ЕС и Швейцария включително няма забрана за работа на кадри от Украйна и от Сърбия", допълва експертът.

Образователен вакуум

Проблемът се задълбочава и от състоянието на морското образование у нас. Според браншовиците Висшето военноморско училище е прекратило активното обучение на специалисти конкретно за речния флот, а завършващите предпочитат реализация на море.

В същото време, Професионалната гимназия по речно корабоплаване и корабостроене в Русе не е съгласувала напълно програмите си с европейските директиви. Това означава, че завършващите младежи нямат пълна правоспособност да започнат работа веднага като моряци и да израстват до капитани, което налага допълнителен тригодишен стаж – финансово бреме, което корабособствениците често не могат да поемат.

Бягство към чужди флагове

Резултатът от тази политика е масовото преминаване на български товарни кораби под словашки флаг, който в момента се счита за най-изгодния и либерален в дунавското корабоплаване. Това позволява на собствениците да наемат екипажи от всички дунавски страни без административни пречки.

"Фирмите, за които работя, се въздържат от такова решение, но в близко бъдеще, като изчерпим ресурса от пенсионери, ще трябва да го направим", прогнозира Драгомир Кочанов.

Браншът настоява за спешна промяна в един единствен член от Кодекса на търговското корабоплаване, за да отпадне изискването за гражданство за капитаните и механиците и пазарът да се отвори към трети страни. До момента обаче, въпреки многократните сигнали от Българската Дунавска камара до администрацията и Народното събрание, развитие по въпроса няма.