Русенският преводач и критик Огнян Стамболиев прави интересна равносметка за свръхпроизводството на автомобили в света и мащабите на човешката смъртност на пътя. Текстът е написан по повод последната катастрофа на магистрала „Тракия”: 

Наскоро по БНТ беше излъчен филмът „Великолепните Амберсънови” по романа на  Брут Таркгингтън.  Драматична американска семейна сага от края на 19 и началото на 20 век, времето когато се ражда и това чудо автомобилът. Всъщност, рождената му дата е 26 януари 1886 година, а родното му място е Майнхайм, Германия. Тогава се появява легендарният Мерцедес Бенц. В романа и филма / всъщност, римейк на прочутата лента от 1942  на режисьора Орсън Уелс/ виждаме как това  невероятно изобретение  променя рязко живота на едно спокойно патриархално общество. И наистина, автомобилът – в превод „самодвижещ се”, твърде скоро се превръща в най- близък другар / макар и не жив, а механичен/ на човека като решително измества коня и кучето. Едно голямо удобство, променило света. А за някои, пристрастени към него, той е просто божество!  

Но дали автомобилът, това необходимо зло, или както простичко го назоваваме „колата”, е само наш верен и послушен другар?  Статистиката на СЗО / Световна здравна организация/ е направо стряскаща:  

3500 души загиват всеки ден в пътни инциденти по света, което прави 1.25 милиона фатални инциденти на година, а 500 от тях са деца. България заема челната позиция в черната статистика с 96 загинали на всеки 1 милион души население.  В България /  която е на второ място по катастрофи в Европа!/ само през 2017 г. са регистрирани 6888 тежки пътнотранспортни произшествия, при които са загинали 682 и са ранени 8680. Трагичната статистика засяга всички участници в движението. От загиналите през 2017 г. близо 50% са шофьори, пътници са 27% и пешеходци са 23%.  И най- страшното: много деца!

Изключително тревожно е, че в 95% от тежките пътни инциденти основна причина е нарушения на шофьори. Най-често това са несъобразена скорост, навлизане в насрещно движение, внезапна промяна на посоката и отнемане на предимство. Или заспиване на волана при преумора, както се случи наскоро на магистрала „Тракия”, където бе отнет живота на шестима!

И още:  годишно повече от 50 000  европейци загиват по пътищата на Стария континент. Това прави „само” по 400 на ден!

И тук възниква въпросът: заслужава ли това „божество” или „другар” толкова жертви?  Та те са повече на брой, отколкото са били през войните. Да, статистиката от 1945 година насам го доказва.

А броят на автомобилите расте главоломно, непрестанно. Ето, в 60- милионната Франция  те са вече над 30 милиона. Значи – повече от един на двама души. Звучи невероятно, нали?! Но се оказва, че и в нашата София са страшно много.1000 софиянци разполагат с 700  автомобила, което означава, че в града има 1 милион коли. Тези данни ни нареждат на челните места в Европа по брой автомобили на глава от населението. И трафикът в пренаселената ни столица, в която живеят вече една трета от българите, е просто кошмарен. Оттук и катастрофите...

Наистина този „растеж” е  неконтролируем, чудовищен. Представете си, ако същото съотношение 1 към 2, тоест, един автомобил на двама граждани на страни като Китай / 1 300 000 000/, Индия / 1 100 000 000/ и други големи след тях: Бразилия, Индонезия, Нигерия стигнат до този брой, какво би се получило? В Китай, с неговата недостатъчна за населението територия, те ще бъдат само 650 000 000 !  Представете си какъв огромен облак от диоксид ще се издигне не само над тази страна, но и над света?! Та и без автомобилите  Китай е един от главните замърсители на нашата планета.

Много неща трябва да се направят в света, а и у нас,  защото ситуацията става все по- тревожна.  В редица български градове започнаха да се изграждат вело  алеи, макар не винаги качествени. С нужната добра маркировка, знаци и т.н. Но за разлика от Амстердам или Копенхаген, където велосипедният транспорт стига до 40- 45 процента, у нас е едва 1 процент.  За разлика, например от съседките ни Сърбия и Румъния, пътищата и магистралите се строят много по- качествено и по- евтино, отколкото е у нас и няма тази огромна корупция, съпътстваща изграждането им, няма и ремонти веднага след завършването им. В много големи градове, за да се избегне претоварването на трафика, се строят околовръстни пътища, което вече се оказва наложително за нас.

И още нещо: мерките за нарушителите в повечето страни в ЕС са наистина строги, а у нас все още не са достатъчно ефективни, затова се случват подобни ужасни инциденти, като този с журналиста Милен Цветков. Шофьори без книжки или със забрани и ред нарушения, употребили алкохол или наркотици, малолетни водачи, неразумни „джигити” – всичко това го виждаме всеки ден, виждаме и плодовете му. Често пъти фатални, ужасяващи!

Много от младите водачи нарушават правилата, карат с превишена скорост. Седнали пред волана, те се държат като герои от холивудски екшъни, които препускат по улици и магистрали. Същински джигити! Много дразнещи са мощните звукови уредби, които у нас, уви!, все още не са забранени и смущават, дори стряскат и плашат минувачите, грозният им шум / според някои „музика”/ и грохот влиза в домовете и спасение от тази напаст все още няма. За полицията това съвсем не е проблем. Както и лудите „гонки” със свръх мощни мотори през гъсто населени квартали из градовете.

Бъдещето казват било на еко автомобилите, на електродвигателите без бензин.  А за града  и велосипедът и тротинетката, както се ориентираха и доста от западните градове. Защото планетата е вече страшно замърсена.  Стивън Хокинг предрече едва ли не края й!  А обществото ни  все още не се е справило с алчността на петролните магнати  и дали скоро нещата ще се променят зависи и от самите нас.