Очакваме 70 хиляди работници от трети страни до края на 2025 година
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Повечето работници идват от Узбекистан, Турция и Киргизстан
През първите четири месеца на 2025 година в България са пристигнали повече работници от трети страни, отколкото за цялата 2024 година. Това разкри Николай Николов, управител на консултантската компания "Ню Кариър", в интервю за Economy.bg. Експертът с над 20 години опит в HR сектора прогнозира, че до края на годината броят на чуждестранните работници може да достигне между 50 000 и 70 000 души.
"През 2024 година в България са наети приблизително 34 720 чуждестранни работници от 79 държави извън Европейския съюз", обясни Николов. Спрямо предходната 2023 година това са с около 10 хиляди повече работници, което показва устойчивата тенденция на ръст.
Най-голям интерес от Узбекистан и Турция
По данни на Министерството на труда и социалната политика за периода 2019-2024 година, най-много работници идват от Узбекистан - общо 10 514 души, следвани от Турция с 10 441 работници. На трето място е Киргизстан с 7138 работници, а след това са Непал, Индия и Русия.
"Клиентите на нашата фирма наемат най-много работници от Узбекистан, Турция, Непал, Индия, Бангладеш", уточни Николов. Той добави, че в момента са малко, но бързо нараства и наемането от Индонезия, Филипините и Виетнам.
Сектори с най-голяма нужда от работна ръка
Секторите, които най-често наемат чуждестранни работници, стават все по-разнообразни. Най-голям брой граждани на трети държави се наемат в туризма и хотелиерството, ресторантьорството, складовите и логистичните фирми, търговията на дребно. Големи са възможностите и в селското стопанство, различни производства и почистването.
"Като цяло това са браншовете, в които традиционно има голямо текучество на персонала, относително неатрактивни условия на труд", коментира HR експертът. Според него това са дейности с сравнително еднообразни и прости процеси, където персоналът може да бъде обучен сравнително бързо.
Интересът към България е огромен
Что се отнася до желанието на кандидатите да работят в България, Николов категоричен: "Интересът не е просто голям, той е огромен". Според него България принадлежи към доста атрактивна група държави със спокоен живот, хубав климат, все още сравнително евтин живот, сравнително добър транспорт, здравеопазване и качество на живот.
За около две трети от населението на света България е европейска държава и търсещите работа я поставят наравно с Румъния, Полша, Гърция, Чехия и Хърватска.
Три основни типа заетост
Българските работодатели се интересуват основно от три типа заетост на работници от трети страни:
Висококвалифицирана заетост ("сини карти") - включва ИТ специалисти, инженери, биотехнологии, фармация, медицина. По данни на експерта броят на издадените "сини карти" е: 2015 - 95, 2022 - 1119, 2023 - 924, 2024 - 800, което отразява пика в търсенето на ИТ специалисти и намаляването през последните години.
Краткосрочна и сезонна заетост - до 3 месеца и до 9 месеца, популярна сред туристически фирми и хотелиери.
Дългосрочна заетост - от 1 до 3 години, където е може би най-големият интерес заради най-доброто съотношение между разходите за услугата и произведената стойност.
Предизвикателства и възнаграждения
Сред основните предизвикателства Николов посочи културните и битови различия, езиковата бариера, въпросите с настаняването и жилищата. "Препоръчваме, преди да търсят и наемат чуждестранен персонал, работодателите добре да обмислят от коя държава да наемат хора", съветва експертът.
Относно възнагражденията, чуждестранните работници очакват поне около 650-700 евро нетно за най-ниско квалифицирания труд, а за работа с базова квалификация - между 700-900 евро. Работодателят е длъжен да осигури квартира или жилище, а често и едно-две хранения дневно.
Прогноза за бъдещето
"Поне през следващите 2-3 години ще виждаме ръст на издадените разрешителни основно в заетостта с ниска и средна квалификация", прогнозира Николов. Според него следващата вълна ще е в сектора на здравеопазването - санитари, фелдшери, медицински сестри, дори лекари, болногледачи, персонал за домове и хосписи.
Въпреки че се очаква известно насищане през следващите години, търсенето остава голямо - около 200-250 хиляди свободни работни места, като далеч не всички могат да бъдат заети от чужденци.























