Проектът на Закон за несъстоятелност на физическите лица отново ще мине през обществено обсъждане

Министерството на правосъдието ще събира мнения и предложения по него до 14 март 2023 г., информира Lex.bg.

Той беше внесен в предишното Народно събрание, но успя да „мине“ само през правната комисия на първо четене, като беше остро критикуван от съда и адвокатурата.

След края на 48-то Народно събрание Министерството на правосъдието е направило само една съществена промяна в предложенията си, които сега представя за обществено обсъждане. Тя се отнася за хората, които нямат секвестируемо имущество и доходи, с които да покрият разноските за производството по несъстоятелност и частично да удовлетворят кредиторите си.

Първоначалното предложение на МП беше, ако такъв човек подаде молба за обявяване в несъстоятелност, съдът да обявява неплатежоспособността му, но да отхвърли молбата за откриване на производство по несъстоятелност. А с изтичането на 8 години от това решение, задълженията на този длъжник да се погасят.

Сега концепцията е друга. Ако добросъвестният длъжник няма доходи и имущество, съдът ще открива производството по несъстоятелност, но ще го спира. То може да бъде възобновено в едногодишен срок по искане на длъжника, ако той докаже, че има секвестируемо имущество, достатъчно да покрие началните разноски в производството и за частично удовлетворяване на вземанията на кредиторите.

Ако в рамките на една година длъжникът не поиска възобновяване, съдът ще прекратява производството по несъстоятелност. С изтичането на 5 години от решението за прекратяване, задълженията на длъжника се погасяват.

Това означава, че от първото заседание по делото до заличаването на дълговете ще минават общо 6 години.

За длъжниците, които имат секвестируемо имущество, ще се развива производство по несъстоятелност, при което ще се изготвя план за погасяване на задълженията. И три години след одобряването на този план, задълженията им ще се погасяват.

Има пет вида задължения, които няма да се погасяват с изтичането на тези три години. Длъжникът трябва да продължи да плаща вземанията, обезпечени с ипотека, глобите и имуществените санкции, които са му наложени, както и задълженията си, възникнали от непозволено увреждане, издръжка и възникналите след откриване на производството по несъстоятелност, които са останали неудовлетворени.

Приемането на Закон за несъстоятелност на физическите лица е ангажимент на България по Плана за възстановяване и устойчивост.