Адвокат разби митовете за процедурата по личен фалит у нас

Два месеца след дългоочаквания старт на Регистъра по несъстоятелност на физическите лица статистиката отчита неочаквано нисък брой производства. По данни на Агенцията по вписванията от 3 август до 2 октомври 2026 година в платформата са обявени само пет молби, като до момента няма нито едно официално открито производство. За това алармира в свой правен анализ адвокат Мартин Костов. В Софийския районен съд, където се очакваше най-сериозен натиск от страна на гражданите, са постъпили общо десет искания, но всички те са обявени за нередовни заради масови грешки в документацията.

Илюзията за простата формула

В публичното пространство очакванията за личния фалит често се свеждат до три базови числа – десет минимални работни заплати дълг, дванадесет месеца невъзможност за плащане и десет евро държавна такса. Според експерта обаче този опростен прочит подвежда сериозно хората в процедурата.

"Това не е провал на закона. Това е сблъсъкът между простата формула и реалния правен текст", категоричен е адвокат Костов.

Минималната работна заплата за 2026 година е 620,20 евро, което означава, че задълженията трябва да надхвърлят 6202 евро. Юристът обръща внимание на ключовата дума "изискуеми" в нормативната уредба. Ако длъжник има кредити за 22 000 евро, но предсрочната изискуемост не е обявена от банката, за изискуеми се смятат само просрочените вноски. Така реално дългът за целите на закона може да се окаже под изискуемия праг.

Скритите уловки при бързите кредити

Голяма част от финансовите тежести на гражданите произтичат от договори за бързи кредити. Съдебната практика показва, че много от тях съдържат незаконосъобразни такси за поръчителство или експресно разглеждане, които заобикалят законовия таван на разходите.

"Когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихви и други разходи. При няколко такива кредита дългът може да падне под прага. Тогава личният фалит е не просто ненужен, а недопустим, и правилният път е друг", обяснява Мартин Костов.

Първите съдебни актове вече показват строгия подход на магистратите. Софийският районен съд изисква стриктно лично попълнени декларации, доказателства за имущество, доходи, извлечения от банкови сметки и детайлен план за погасяване. Непълните списъци и приблизителните цифри водят директно до оставяне на молбата без движение.

Рискът от обвинение в недобросъвестност

Законът предвижда единадесет хипотези, при които защитата може да бъде отказана. Проверката се прави назад във времето и включва укриване на данни, безвъзмездно разпореждане с имущество през последните три години и поемане на несъразмерни нови задължения.

"Добре подготвената молба не е гаранция за успех, но значително намалява риска от повторни съдебни указания и от загубено време, през което изпълнителните дела продължават", предупреждава адвокатът.

За да помогне на гражданите в сложната процедура, той е разработил и публикувал безплатен наръчник за личния фалит, който е свободно достъпен на неговия личен уебсайт. Материалът съдържа детайлно описание на изискуемите документи и списък с най-често допусканите пропуски при подаване на молбите.

"Вторият шанс не започва с молбата до съда. Той започва с точната сметка, с проверката дали дългът изобщо е действителен и с честния отговор на въпроса дали конкретният човек наистина попада в закона", обобщава Костов.