Професорът по наказателно право обясни правилата пред съда

Съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и да прецени по вътрешно убеждение дали осъденият Кристиан Николов действително се е поправил, преди да допусне неговото условно предсрочно освобождаване. Това заяви професорът по наказателно право Пламен Панайотов в студиото на предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA. Експертът коментира определението на Софийския градски съд от 22 октомври за предсрочното пускане на свобода на Николов, който изтърпява деветгодишна присъда за катастрофата от 19 април 2020 година, отнела живота на журналиста Милен Цветков.

Първоинстанционният състав прие, че осъденият е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Решението обаче вече е оспорено от Софийската градска прокуратура и от началника на Софийския затвор, според които поправителният процес все още не е завършил и работата с лишеното от свобода лице трябва да продължи. Според данните на държавното обвинение Николов е прекарал реално в затвора три години и три месеца, но при изчисляването на наказанието влизат и законово признатите периоди на предварително задържане. Окончателната дума по казуса ще има Софийският апелативен съд.

Сметките за присъдата и изпитателният срок

Според Пламен Панайотов въззивната инстанция трябва да провери дали са изпълнени двете задължителни законови предпоставки за предсрочно освобождаване. Първата е чисто формална и изисква осъденият да е изтърпял реално поне половината от наказанието си.

„Убеден съм, че няма как Софийският градски съд, независимо в какъв състав, да се произнесе, без да спази изрично посочените в член 70 от Наказателния кодекс предпоставки за предсрочно освобождаване. Едната е лицето фактически да е изтърпяло поне половината от наложеното му наказание лишаване от свобода. В конкретния случай това означава поне четири години и половина. Подчертавам - фактически изтърпени, ден за ден“, обясни юристът в ефира на NOVA.

Той уточни, че законът приравнява времето, прекарано под домашен арест или задържане под стража преди влизането на присъдата в сила, към реално изтърпяване на наказанието.

„Когато съгласно закона се приравняват срокове на предварително задържане, задържане под стража или домашен арест към изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, тези периоди също се отчитат при изчисляването на необходимата половина от присъдата. Убеден съм, че съдът е съобразил тези сметки. Аз не познавам доказателствата по конкретното дело, но тази предпоставка не е трудна за проверка“, посочи Панайотов.

Същинската тежест пада върху втората предпоставка — оценката на поведението на осъдения и дали наказанието е постигнало своята поправителна цел.

„По-интересен е въпросът за оценката на втората предпоставка, а именно дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Тук вече съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по конкретното дело и да прецени дали те са достатъчни. Това не е въпрос само на аритметично изчисляване на изтърпяното наказание, а на съдебна преценка“, подчерта професорът.

Експертът обърна специално внимание на факта, че предсрочното излизане от затвора не заличава остатъка от присъдата, а го превръща в изпитателен срок.

„Искам да изтъкна нещо много важно. Ако въобще се стигне до предсрочно освобождаване, а за това предстои произнасяне и на Софийския апелативен съд, съдът е длъжен да определи изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наложеното наказание лишаване от свобода“, обясни той.

Въз основа на публично обсъжданите данни, че до момента по закон са приспаднати пет години и седем месеца от присъдата, юристът изчисли какъв контрол би следвал след евентуално освобождаване.

„Ако е вярно това, което се твърди в публичното пространство, че към момента съгласно закона са изтърпени пет години и седем месеца, това означава, че изпитателният срок ще бъде определен на три години и няколко месеца. В рамките на този период съдът може да постанови задължителни пробационни мерки, към които предсрочно освободеният трябва стриктно да се придържа“, поясни Панайотов.

При всяко нарушение на тези правила последствията са незабавни.

„Ако бъдат нарушени наложените пробационни мерки или ако лицето извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода, законът предвижда последици, включително изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието. Затова условното предсрочно освобождаване не означава, че осъденият остава без задължения и контрол“, категоричен е преподавателят по наказателно право.

Арестът не замества присъдата при случая с Никола Бургазлиев

В студиото на „Офанзива с Любо Огнянов“ беше обсъден и казусът с Никола Бургазлиев, който е обвинен за тежкия инцидент с АТВ, при който загина жена, а детето ѝ пострада тежко. По повод промяната на мярката му за неотклонение след дълъг престой в ареста, Пламен Панайотов напомни, че предварителното задържане има строги законови граници и не бива да се бърка с присъда.

„Според действащия Наказателно-процесуален кодекс, в зависимост от тежестта на престъплението, за което се поддържа обвинение, задържането под стража може да продължи до определен срок. Искам да подчертая нещо изключително важно – всяка мярка за неотклонение, включително най-тежката, не е вариант за наказване на лицето. Наказанието може да бъде наложено едва ако съдът го признае за виновно в извършването на съответното престъпление“, заяви професорът.

Блокаж във Висшия съдебен съвет и вечни временни шефове

Професор Панайотов коментира и процедурата за избор на нов Висш съдебен съвет. В общото събрание на съдиите участват 21 допуснати кандидати, от които магистратите трябва да изберат шестима представители за професионалната квота. Според юриста същинският проблем не е при магистратите, а в Народното събрание.

„Убеден съм, че колегите съдии, както и колегите прокурори, ще направят своя избор и ще се спрат на хора, които действително се отличават с високи професионални качества и се придържат към почтеността. Притесненията ми са свързани не толкова с избора на професионалната квота, колкото с възможността парламентът да излъчи само част от своите представители“, посочи гостът в студиото.

Според него частичното попълване на парламентарната квота може директно да блокира избора на т.нар. трима големи в съдебната система.

„Представете си, че парламентът избере само двама, трима или четирима представители. При 11 избрани от магистратските общности и участието на председателя на Върховния касационен съд може да не се достигне необходимият брой от 17 гласа за избор на председател на Върховния административен съд. Освен това ще възникнат спорове дали такъв състав на Висшия съдебен съвет е достатъчно легитимен, за да пристъпи към избор на главен прокурор. Възможни са различни тълкувания и именно това ме притеснява“, коментира Панайотов.

Юристът критикува и порочната практика с дългогодишното командироване на магистрати, както и управлението на ключови институции чрез временно изпълняващи функциите ръководители.

„Командироването по класическото си разбиране трябва да бъде временно преместване на магистрат поради обективна необходимост от осъществяване на правораздаване. Вместо това то се превърна в своеобразен трамплин за израстване в по-горна съдебна инстанция. Очевидно този проблем трябва да бъде преодолян чрез промени в Закона за съдебната власт“, заяви експертът.

По отношение на шестмесечното ограничение за временните ръководители в съдебната власт Панайотов предупреди, че законът ограничава мандата на конкретния човек, но не и времето, през което самата институция стои без титуляр.

„Не мога да си представя кой колега, знаейки, че максималният срок, за който ще заема съответната длъжност, е шест месеца, ще успее да встъпи, да се ориентира в ситуацията, да прецени необходимостта от методически указания и да създаде добра атмосфера за работа, в която да няма основания за натиск върху магистратите. Още повече че законът допуска този срок да бъде прекратен и предсрочно с решение на Висшия съдебен съвет“, посочи той и допълни, че това поставя цялата система в трайна несигурност.

„Рискът е огромен. Сроковете са въведени, за да ограничат възможността един и същи човек да заема продължително длъжността като временно изпълняващ функциите. Но не е ограничен общият период, през който институцията може да бъде управлявана по този начин. Вече години наред сме свидетели на подобна ситуация с поста на главния прокурор. Ако отново не се стигне до избор на парламентарната квота в новия Висш съдебен съвет, не мога да си представя колко още ще продължи това положение“, предупреди Пламен Панайотов.