Финансовата рамка залага рекордни разходи и по-високи осигуровки

Народното събрание одобри тази сряда на първо четене законопроекта за държавния бюджет на България за 2026 година. Проектът, който предвижда сериозен ръст на разходите, нови осигурителни тежести за държавните служители и дефицит от близо 7,2 милиарда евро, мина със 143 гласа „за“, 81 „против“ и без въздържали се.

Рекорден дълг и милиарди за инвестиции

В гласуваната рамка за 2026 година е планиран дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 7,191 милиарда евро, което представлява 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Общите заложени разходи възлизат на 56,8 милиарда евро спрямо очаквани приходи, помощи и дарения от 49,6 милиарда евро.

Проектобюджетът предвижда държавният дълг да достигне 37,7 милиарда евро или 30,1 на сто от брутния вътрешен продукт. Максималният размер на новия дълг, който правителството може да поеме, е ограничен до 10,1 милиарда евро. В тази сума е включен и специален заем от 3,261 милиарда евро по линия на европейския инструмент SAFE, предназначен за укрепване на отбранителната индустрия.

Капиталовите разходи през годината трябва да достигнат 9,360 милиарда евро. От тях 4,028 милиарда евро са национално финансиране, а останалите 5,331 милиарда евро са осигурени по европейски програми, включително Националния план за възстановяване и устойчивост.

По-високи такси и замразена минимална заплата

Заложени са сериозни промени в събираемостта и данъчната тежест. От 1 август 2026 година винетните такси ще бъдат увеличени с 30 на сто, успоредно с очаквано повишаване на приходите от тол системата. От същата дата скачат и акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия.

Максималният осигурителен доход нараства на 2 300 евро, вдигат се и минималните осигурителни прагове по икономически дейности. Същевременно минималната работна заплата остава замразена на досегашното си ниво от 620 евро, докато не бъде разработен нов механизъм за нейното определяне. Депутатите отмениха досегашните механизми, които обвързваха възнагражденията със средната и минималната заплата за страната.

Съкращения и реформи за държавните служители

Бюджетът слага край на практиката държавата да поема изцяло осигуровките на администрацията. От 1 август тази година заетите по Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт започват да плащат лични осигурителни вноски. Първоначално тежестта ще се разпределя в съотношение 80:20 между държавата и служителя, а от 1 януари 2027 година ще се изравни с масовия стандарт за страната — 60:40.

Финансовата рамка изисква и намаляване на разходите за персонал в администрацията с 10 на сто, считано от 1 септември. От мярката са изключени общините, военнослужещите, системата на здравеопазването, както и служителите в МВР, ДАНС, НСО, Държавна агенция „Разузнаване“ и охраната на затворите.

В рамките на същото заседание парламентът прие окончателно и денонсирането на Договора към Европейската енергийна харта и свързания с него протокол за енергийна ефективност, подписани първоначално в Лисабон през 1994 година.