Младите българи задлъжняват все повече в големите градове

Профилът на българския длъжник се променя радикално. Вече това не е човек от малък областен град, а младеж под 30 години от София, Пловдив, Варна или Бургас, който работи, но има множество паралелни кредити. "Възрастовата граница на хората с просрочени задължения става все по-ниска, като масово това са лица под 30-годишна възраст, а често и граждани под 25-годишна възраст", обяви Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания.

Промяната в демографията на задлъжняването отразява миграцията към големите градове, където има повече възможности, но и повече изкушения за харчене. Младите хора теглят по няколко кредита едновременно - от банки, небанкови институции и телекомуникационни компании.

Кредитите стават по-малки, но по-рискови

Средният размер на продадените потребителски кредити за 2024 година е 909 лева, което е значително намаление спрямо 1324 лева през 2023 година. Това обаче не означава подобрение - напротив, в просрочие изпадат предимно потребителски необезпечени кредити с малки суми, които са особено рискови.

"Основните кредитори у нас са банките и небанковите институции, които имат по 35% от общия обем на продадените дългове", коментира Димитрова. Телекомуникационните компании заемат 18% от пазара на просрочени задължения.

Лихвите остават ниски въпреки растящите рискове

Въпреки увеличаващите се проблеми с младите длъжници, лихвените проценти в България остават сравнително ниски. През май 2025 година средният лихвен процент по потребителските кредити достига 9,05%, а годишният процент на разходите - 9,42%. При жилищните кредити ситуацията е още по-добра - средна лихва от 2,43% и ГПР от 2,77%.

Тези данни поставят България сред страните с най-достъпно кредитиране в Европа, но създават допълнителни рискове за прекомерно задлъжняване на младите хора.

Еврозоната носи промени от януари

От 1 януари 2026 година България официално влиза в еврозоната с фиксиран курс от 1,95583 лева за едно евро. Всички съществуващи левови кредити ще се превалутират автоматично по този курс, без право на банките да променят едностранно договорните условия.

"Членството на България в еврозоната няма да промени основните тенденции на пазара на управление на вземания у нас", категорична е Димитрова. Експертите очакват запазване на конкурентната среда в банковия сектор.

Нова регулация за защита на длъжниците

Новоприетият Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити цели да премахне лошите практики в колекторския бизнес. Законът въвежда строги ограничения за банките - забранява им да изискват "запис на заповед", да начисляват такси за усвояване и управление на кредит.

При потребителски кредити между 400 и 147 000 лева кредитополучателите имат право да се откажат в 14-дневен срок без неустойка. Предсрочното погасяване също е безплатно.

Растяща финансова култура, но и нови предизвикателства

"Българите плащат задълженията си все по-сериозно. Хората разбират по-добре финансовите си отговорности", отчита Димитрова ръст от 38% в плащаемостта за първото полугодие на 2025 година спрямо същия период от предходната година.

Въпреки това, тревожи фактът, че междуфирмената задлъжнялост се увеличава рязко - от 15 милиона лева през 2023 година до 122 милиона лева през 2024 година. Българският бизнес все по-често прибягва до колекторски услуги за събиране на просрочени вземания.