1 милиард лева „изчезнаха“ от обращение за 36 часа, но 21 милиарда все още са в кеш

Около 1 милиард лева са били изтеглени от парично обращение само за ден и половина след въвеждането на еврото в България. Въпреки тази внушителна на пръв поглед цифра, банковата система е изправена пред огромно предизвикателство – в икономиката все още циркулират около 21 милиарда лева в брой, които тепърва трябва да бъдат обменени или депозирани. Това стана ясно от думите на доц. Джеймс Йоловски, главен секретар на Асоциацията на банките в България, цитиран от NOVA.

"Призрачните" такси и потребителският шок

В първите дни на новата година социалните мрежи бяха залети от сигнали на потребители, забелязали странни движения по сметките си след автоматичното превалутиране. Йоловски побърза да определи ситуацията като „техническо отразяване“, а не като реални такси.

"Превалутирането на всички средства по сметки и депозити е извършено по фиксирания курс и без никакви такси", категоричен бе главният секретар. Според него това, което клиентите виждат като "движение", е просто счетоводната операция по замяна на лева с евро. Въпреки успокоението, липсата на предварителна разяснителна кампания за това как точно ще изглеждат тези операции в мобилното банкиране създаде излишно напрежение сред вложителите.

Дефицит на евро, маскиран като "висок интерес"

Докато банковият сектор твърди, че е "напълно подготвен", реалността на гишетата показва пропуски. Сигналите за липса на стартови пакети с евро и дребни монети зачестиха. Обяснението на Асоциацията прехвърля отговорността върху "засиленото търсене".

"Сигналите за липса на стартови пакети с евро и дребни монети се дължат основно на преходния период и на засиленото търсене в първите дни на новата година", заяви Йоловски. Той уточни, че бизнесът е имал възможност да се запаси още от лятото, но не стана ясно защо количествата за граждани са изчерпани толкова бързо, ако планирането е било адекватно.

Сянката на сивия сектор и прането на пари

Огромната сума от 21 милиарда лева, която все още е в брой, повдига въпроси за произхода на средствата. Йоловски напомни, че банките прилагат стриктно Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Всяка сума над 5000 евро подлежи на задължителна декларация за произход.

"Опитите за заобикаляне на тези правила чрез многократни по-малки вноски не са допустими", предупреди той, давайки сигнал към сивия сектор, че "разбиването" на депозити (т.нар. smurfing) ще бъде следено от системите за сигурност.

Краят на илюзията за евтините кредити

Един от основните политически аргументи за влизането в еврозоната – по-евтините кредити – бе охладен от банкера. Йоловски потвърди, че условията по съществуващите кредити остават непроменени и преходът към еврото не води автоматично до по-изгодно рефинансиране. Това изявление идва в момент, когато много кредитополучатели очакваха незабавен положителен ефект върху вноските си.

До края на януари търговците са длъжни да връщат ресто в евро, а банките ще обменят банкноти и монети без такса до 30 юни 2026 година.