Бившият вицепремиер настоява за "бюджетен обрат" и връщане на дефицита под 40% от БВП

Бившият вицепремиер и министър на икономиката Николай Василев направи остър анализ на финансовото състояние на държавата. В ефира на Радио "Фокус" той оприличи удължителния бюджет, който премина на първо четене в ресорната комисия, на временно и аварийно решение.

"Удължителният бюджет е като слагане на резервна гума и е временно решение. Смятам, че ние се нуждаем от бюджетен обрат, който да ни върне на релсите, където бяхме през предишните 25 години", заяви Василев.

Скритият дефицит и огромните харчове

Според икономиста, причините за неприемането на първите два варианта на бюджета се коренят в огромните дефицити. Той посочи, че докато официалните данни сочат дефицит от 3%, реалните стойности наближават 8%.

Василев изрази сериозно притеснение относно рязкото увеличаване на държавните разходи. По думите му, харченето наближава 50% от Брутния вътрешен продукт (БВП), при законово ограничение от 40% в Закона за публичните финанси – праг, който е спазван през целия преход.

"За мен по-правилна бюджетна политика от по-реформаторско правителство, която да прилича на бюджетите между 1997 и 2020 година горе-долу, би била следната: държавата да харчи под 40% от БВП и да има бюджетен излишък, и да стартира много реформи, каквито не е стартирала вече не знам от кое десетилетие", коментира бившият министър.

Липса на реформи и политическа воля

Николай Василев отбеляза като единствено положително в удължителния бюджет факта, че ще се харчи по-малко, макар че прогнозира повторение на "щедрата и прахосническа" 2025 година. Той подчерта драстичния скок в разходите – от 42 милиарда лева преди пет години до над 100 милиарда лева сега.

Експертът отправи критика към цялата политическа класа за липсата на визия за реформи.

"Не чувам нито една партия да говори за някакви реформи. Има малко такива и когато някои от тях бяха в някаква конфигурация на власт в последните години, дори не започнаха и не планираха нещо", подчерта Василев.

Според него тенденцията на популизъм е започнала от пролетта на 2021 година, като оттогава политиците се фокусират единствено върху "раздаването на повече пари от държавния бюджет".